Определение №96 от 28.2.2013 по ч.пр. дело №1371/1371 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 96
София, 28.02.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 1371/2013 година и за да се произнесе ,
взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 253 ГПК.

Образувано по частна жалба вх. Nо 2555/28.01.2013 год. на Н. Н. М. и В. Н. М. , и двамата от [населено място] с искане за отмяна на Определение Nо 148 от 15.01.2013 година по ч.гр.д. Nо 149/2013 година на ОС- Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение Nо 13571 от 01.11.2012 година по гр.д. Nо 9971/2011 година на РС- Пловдив , с което е оставена без уважение молба на Г. М. от 18.07.2012 година за замяна на допуснато обезпечение.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон относно производството по поправка на очевидна фактическа грешка и несъобразяване данните по делото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна –адв.Д. , като пълномощник на Г. М. , с който отговор се оспорва допустимостта респ. основателността на частната жалба.
По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е срещу обжалваем съдебен акт по реда на чл. 274 ал.2 ГПК , определение , преграждащо по-нататъшното развитие на производството, постановено в производство пред въззивната инстанция.
Съдебното исково производство е инициирано от В. Н. М. и Н. Н. М. срещу Г. Н. М. за заплащане на суми, основани на разпоредбите на чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 59 ЗЗД, касаещи ползването за минал период на съсобствен недвижим имот само от единия от съсобствениците- ответника Г. М.. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото ищците са поискали да се допусне обезпечение на заявените облигационни претенции до общо заявения размер на 5 280 лв.
С определение от 23.02.2012 година районният съд , на основание чл. 391 ал.1 т.1 ГПК е допуснал обезпечение на исковете на В. и Н. М., като е наложил възбрана на следния недвижим имот, собственост на Г. М.-самостоятелен обект в сграда- жилище , с идентификатор * в [населено място] по КК на града от 2009 година , с административен адрес [улица] ет.3 ап.9.
С частна жалба от 20.03.2012 година , Г. М. е обжалвал наложената обезпечителна мярка.
С определение Nо1346 от 25.04.2012 година , окръжният съд е приел, че наложената обезпечителна мярка- възбрана на недвижим имот е „прекомерна’ , предвид факта , че стойността на имота надхвърля неколкократно стойността на заявените парични искове , поради което намира , че обезпечението – възбрана на посочения недвижим имот следва да се допусне , но след внасяне на гаранция от 600 лв..Издадената обезпечителна заповед е отменена.
С молби съответно от 18.07.2012 година и 10.10.2012 година Г. М., чрез адв.Т.Д. е поискал да бъде заменена обезпечителната мярка- възбрана на недвижим имот при гаранция от 600 лв. на запор върху движима вещ- притежаван от молителя лек автомобил С. с застрахователна стойност към момента на искането от 5 500 лв.
Искането е оспорено от ищците с доводи , че застрахователната стойност не е реална , колата е стара, в лошо техническо състояние и при липсата на активен пазар , този автомобил не би могъл да се реализира на цена , която да покрие задълженията, предмет на иска.
С определение Nо 13 571 от 01.11.2012 година по гр.д. Nо 9971/2011 год. на РС-Пловдив , в производство по чл. 398 ал.1 ГПК РС- Пловдив е оставил без уважение молба на Г. М. от 18.07.2012 година за замяна на допуснато обезпечение „възбрана на недвижим имот” със налагане на друга обезпечителна мярка-запор на движима вещ- л.а. „С.”.
Срещу така постановеното определение е подадена „молба’ от Н. и В. М. с искане да се поправи допусната техническа грешка в определението относно размера на определената гаранция по чл. 391 ал.1 т.2 ГПК, а именно , че същата не е 2000 лв. / две хиляди лева/ , а е 600 лв. / шестстотин лева”/.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх. Nо 46538/14.11.2012 година от Н. и В. М. , с искане обезпечението на заявените от тях искове да бъде допуснато в хипотезата на чл. 391 ал.1 т.2 ГПК като гаранцията бъде определена в размер на 600 лв.
С обжалваното Определение No 148/15.01.2013 година по ч. гр.д. Nо 149/2013 година по описа на ОС-Пловдив , окръжният съд е оставил без разглеждане , като процесуално недопустима, макар и по неясно изразени съображения за това, частна жалба вх. Nо 46538/14.11.2012 година от Н. и В. М. срещу Определение Nо 13571/1.11.2012 година по гр.д. Nо 9971/2011 год. на РС-Пловдив с искане обезпечението на заявените от тях искове да бъде допуснато в хипотезата на чл. 391 ал.1 т.2 ГПК като гаранцията бъде определена в размер на 600 лв.
Разгледана по същество частната жалба срещу това определение на окръжния съд се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно спрямо крайните изводи , следва да бъде потвърдено.
Уредената от законодателя правна възможност на страна в едно съдебно производство, доколкото не е удовлетворена от постигнатия правен резултат, да иска спорът да бъде пренесен пред по-горната инстанция за проверка / от гл.т. на материална и процесуално-правна законосъобразност / и решаване , се обуславя от наличието на интерес от обжалването. За да може да бъде упражнено правото на жалба, недоволната страна следва да може именно чрез обжалването да постигне правен резултат, по-благоприятен / в рамките на заявеното искане / от този, който се обжалва.
При данните по делото, след като е налице постановеното Определение Nо 1346 от 25.04.2012 година по ч. гр.д. Nо 1206/2012 година на ОС-Пловдив , с което на основание чл.274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 391 ал.1 т.2 ГПК е постановено , че се допуска обезпечение на заявените от В. Н. М. и Н. Н. М. срещу Г. Н. М. искове за заплащане на суми, основани на разпоредбите на чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 59 ЗЗД, касаещи ползването за минал период на съсобствен недвижим имот само от единия от съсобствениците- ответника Г. М., при внасяне на гаранция от 600 лв. и това определение се ползва със стабилитет, като необжалваемо, аналогичното искане, заявено при обжалването на Определение Nо 13571/ 1.11.2012 година с частна жалба вх. Nо 46538/14.11.2012 година от Н. и В. М., е напълно лишено от правно основание и материален интерес.
Евентуално допуснати технически грешки в мотивите на обжалваното определение , също не могат да бъдат основание за обжалване , след като по никакъв начин , в резултат на същите не се злепоставя интереса на страната в чиято полза е допуснато обезпечението по висящия иск , при ясния и точен диспозитив, с който е отговорено на искането за допускане на обезпечение на висящия исков процес и налагане на конкретна обезпечителна мярка.
Въведените доводи с частната жалба , инициирала настоящото производство , са неясни , нелогични, непочиващи на законовите разпоредби и единствения резултат е забавяне на делото и решаването му по съществото на спора.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 148 от 15.01.2013 година по ч.гр.д. Nо 149/2013 година на ОС- Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. Nо 46538 /14.11.2012 година от Н. и В. М. срещу Определение Nо 13571 от 01.11.2012 година по гр.д. Nо 9971/2011 година на РС- Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: