Определение №962 от 10.12.2014 по търг. дело №2090/2090 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 962
София, 10.12.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…….……….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2090 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1-във вр. чл. 631 ТЗ.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от взискател, инициирал пр-во по несъстоятелност и от друг, присъединил се към молбата по чл. 625 ТЗ кредитор.
Касационната жалба с вх. № 1577 от 18.ІІІ.2014 г. на синдика на [фирма] (в Н.)-гр. Ц. К., област Р., е подадена против решение № 60 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 674/2013 г., с което е била отхвърлена неговата молба с правно основание по чл. 625 ТЗ, поддържана и от присъединените към нея кредитори [фирма]-София, [фирма]-София и [фирма]-село К., [община], област Варна, чиито предмет е било откриването на производство по несъстоятелност срещу ответното [фирма]-гр. Варна с обявяване на неплатежоспособността му, считано от 27.VІІ.2007 г.
Чрез своя синдик несъстоятелният търговец касатор поддържа общо оплакване за неправилност /”неоснователност”/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело потвърдено първоинстанционното решение: досежно откриване на пр-во по несъстоятелност срещу длъжника [фирма]-гр. Варна, но вместо установената с това решение на съда по чл. 613 ТЗ начална дата на неплатежоспособността му, за такава да се приемел денят 27 юли 2007 г., както това било изрично поискано в петитума на молбата по чл. 625 ТЗ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма] (в Н.) обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо посочване на релевантен за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който Варненският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното решение, формулира следните четири въпроса, „на които ВКС да отговори, за да се разреши спорът с [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], повдигнат от нас”:
1./ Правилно ли е действието на въззивната инстанция, изразено в акта й, с който пренебрегва обстоятелствата, че ответникът е спрял плащанията към ищеца и присъединените към спора кредитори?
2./ Правилни ли са изводите на Варненския апелативен съд, че ответникът обслужва публичните си задължения, „като Н. обжалва началната на неплатежоспособност”?
3./ При липса на ясна и издържана счетоводна документация, следва ли да се правят генерални изводи по отношение ликвидността, след като няма ясна структура на елементите, определящи нейното съдържание и не следва ли поради това да се анализират и другите икономически показатели?
4./ Следва ли датата на влезлия в сила съдебен акт за установяване на задължение „и отсъждане на неговото плащане”, да бъде определяща за начална дата на неплатежоспособност или това е падежът на самото ликвидно вземане с определен размер, неплатено в срок и предизвикало съдебния спор?
Съответно касационната жалба на [фирма] с вх. № 1616 от 19.ІІІ.2014 г. е за необоснованост и постановяване на същото въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който молбата на първия касатор по чл. 625 ТЗ да бъде уважена, но вместо посочената в нея начална дата на неплатежоспособност на /27.VІІ.2007 г./ ответното [фирма]-гр. Варна, за такава да се приеме датата 13 юли с.г. Алтернативно в тази жалба се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд: „от фазата на събиране на доказателствата”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вторият касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение по чл. 631 ТЗ Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от двете отделения на неговата търговска колегия, а именно Р. № 115/25.VІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 169/2010 г. и Р. № 102/8.Х.2009 г. на І-во т. о. по т. д. № 60/2009 г. Вместо ясно и точно формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото обаче, по които Варненският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното решение, [фирма] поддържа в изложението си към жалбата, че въззивният съд бил игнорирал особеното процесуално правило на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ при произнасянето си по правния въпрос „относно неплатежоспособността на длъжника (варненското [фирма] – бел. на ВКС)”, не бил разгледал показателите, характеризиращи финансово-икономическото му състояние „в тяхната динамика” и бил отказал да анализира каква е тенденцията в развитието на това състояние – „съобразно счетоводните данни от годишните финансови отчети, вкл. и тези за 2012 г. и 2013 г., релевантни към датата на постановяване на процесното решение”. Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото били следните два правни въпроса:
1./ Предвид специалната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ има ли въззивната инстанция правомощието да обсъжда като доказателства по делото, относими към установяване състоянието на неплатежоспособност на ответното търговско д-во длъжник, размерът на приетите вземания от назначения в пр-вото пред съда по чл. 613 ТЗ синдик, които са били предявени от кредиторите му по реда на чл. 685 и сл. ТЗ?
2./ Дали на същата процесуална плоскост въззивният съд разполага с правомощието да обсъжда като доказателства досежно състоянието на неплатежоспособност на ответното търговско д-во длъжник и получените от него – по реда на чл. 640 и сл. ТЗ – „информация, списъци и декларации и др.”, както и да прецени в съдебния си акт фактът на неизпълнение на това нормативно задължение от страна на длъжника?
Ответниците по касация [фирма]-гр. Варна, [фирма]-София и [фирма]-София не са ангажирали становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите от двамата касатори оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния 7-дневен срок по чл. 633, ал. ТЗ и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, както касационната жалба на варненското [фирма]-София, така и тази на [фирма]-с. К., [община] дол, област [населено място], ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1./ По касационната жалба на ищцовото [фирма] (в Н.):
Съгласно т. 1 и т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Такъв правен въпрос /от значение за изхода по конкретното дело/, разрешен в обжалваното въззивно решение, би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Във връзка с горното в случая се констатира, че формулираните от касатора [фирма] (в Н.) въпроси с поредни номера 1, 2 и 3 се отнасят единствено до правилността на атакуваното въззивно решение, но отъждествяването на което и да от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, по никакъв начин не обуславя приложимостта на последния. Докато въпросът под № 4 има изцяло хипотетичен характер, понеже той въобще не е бил включен в предмета на делото, по което е било постановено атакуваното въззивно решение.

2./ По касационната жалба на [фирма]-с. К., [община] дол, област [населено място]:
Във връзка с релевираната в изложението към тази жалба предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол се констатира липсата на ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, който да е бил разрешен с атакуваното въззивно решение. Ноторно е, че във всяко едно решение по чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молба по чл. 625 ТЗ – като неоснователна, се съдържа положително произнасяне било досежно това, че „затрудненията на длъжника са временни”, било, че „той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите”. Вместо това касаторът [фирма] повтаря общото си оплакване за игнориране от страна на въззивния съд на особеното процесуално правило на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, но отъждествяването на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационното обжалване по никакъв начин не е годно да обуслови приложно поле на последното. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 го. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Що се отнася до формулираните от този касатор други два правни въпроса, които според него били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито един от тях не е бил предмет на произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваното въззивно решение, т.е. и двата имат изцяло хипотетичен характер. В заключение, те имплицитно отричат възможността решение по чл. 631 ТЗ да бъде постановено от въззивна инстанция.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 674/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2090 по описа за 2014 г.