Определение №97 от 1.3.2019 по ч.пр. дело №413/413 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97

гр. София, 01.03.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев

като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 413 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 18331 от 31.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 10454/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 388506 от 18.04.2018 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 15065/2013 г., с което е върната исковата молба вх. № 79482 от 08.09.2011 г., подадена от Г. В. Г. от [населено място] срещу „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място].
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. В. Г.. Поддържа се наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). Доводите за очевидна неправилност на въззивното определение се основават на становището на жалбоподателя, че обезсилването на съдебен акт не е пречка за прогласяване неговата нищожност.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – определението, постановено от въззивен съд, прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
С искова молба вх. № 79482 от 08.09.2011 г. Г. В. Г. е предявил срещу „Банка ДСК“ ЕАД обективно съединени искове по чл. 270, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване нищожността на заповед от 18.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13967/2011 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав и за прогласяване нищожността на изпълнителен лист от 18.04.2011 г., издаден на въз основа на посочената заповед.
При извършена служебна проверка Софийски районен съд е констатирал, че ч. гр. д. № 13967/2011 г. по описа на Софийски районен съд е било образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. В. Г. за заплащане на неиздължена сума по договор за кредит от 08.04.2004 г. Заповедният съд е уважил искането на заявителя и на 18.04.2011 г. е издал заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист от същата дата. Установено е, че в законоустановения срок Г. Г. е депозирал възражение по чл. 415 ГПК, поради което на заявителя са били дадени указания да представи доказателства за предявяване на установителен иск относно вземанията си. Заявителят не е изпълнил дадените указания, поради което заповедта за изпълнение е била обезсилена с разпореждане от 23.11.2011 г., влязло в сила на 10.04.2012 г. С влязло на 24.04.2013 г. определение № 15410 от 24.10.2011 г. по ч. гр. д. № 13187/2011 г. на Софийски градски съд са били отменени постановените по ч. гр. д. № 13967/2011 г. на Софийски районен съд разпореждания от 18.04.2011 г. за допускане на незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК и за издаване на изпълнителен лист. Със същото определение е бил обезсилен и самият изпълнителен лист.
С разпореждане от 05.02.2014 г., постановено по гр. д. № 15065/2013 г., Софийски районен съд е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК с оглед обстоятелството, че актове, чиято нищожност се поддържа, са били обезсилени. Във връзка с тези указания ищецът е посочил, че поради издаването на тези актове са били засегнати правото му на собственост, неприкосновеността на жилището му, честта и достойнството му; въз основа на актовете било образувано досъдебно производство, което все още било висящо; във връзка с актовете били направени публикации, вследствие на които претърпял вреди. Посочено е още, че уважаването на предявените искове е необходимо на ищеца с оглед сезиране Европейския съд по правата на човека.
При заявените от ищеца обстоятелства, Софийски районен съд е приел, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като актовете, предмет на производството, са били обезсилени, поради което с определение № 388506 от 18.04.2018 г. е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил гр. д. № 15065/2013 г.
С определение № 18331 от 31.08.2018 г. по ч. гр. д. № 10454/2018 г. Софийски градски съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на искова молба вх. № 79482 от 08.09.2011 г. Приел е, че правният интерес на ищеца от предявяване на искове по чл. 270, ал. 2 ГПК е отпаднал, тъй като правните последици на обезсилените актове са отпаднали с обратна сила и не могат да засегнат интереса на страната.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно изискванията на чл. 274, ал. 4 ГПК, частната касационна жалба следва да съдържа мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил и обосновал наличието на общи и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсва формулировка на конкретен правен въпрос, разрешен във въззивното определение и обусловил изводите на въззивния съд – основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Неоснователен е доводът за наличие на очевидна неправилност на определението на Софийски градски съд. Обжалваният акт е постановен в съответствие с установената практика по приложението на чл. 270, ал. 2 ГПК, съгласно която допустимостта на този иск е обусловена от правния интерес, който е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца. Ищецът следва да установи, че е засегнат от правните последици на съдебния акт и това налага търсената с иска защита. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за съществуване на правния интерес при всяко положение на делото; когато констатира, че ищците нямат правен интерес, да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. В този смисъл – определение № 149 от 18.03.2016 г. по ч. т. д. № 429/2016 г. на ВКС, II т. о.; определение № 50 от 21.01.2014 г. по ч. т. д. № 3396/2014 г на ВКС., I т. о. Въззивният съд е извършил конкретна преценка относно наличието на правен интерес от предявения иск и в съответствие с установената съдебна практика е приел, че твърдените от ищеца вреди не сочат за правен интерес от прогласяване нищожност на съдебните актове (не това е редът за обезвъзмездяване на твърдени имуществени и неимуществени вреди от материално или процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение), а търсената в настоящото производство защита е била постигната с обезсилването на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18331 от 31.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 10454/2018 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: