Определение №972 от по гр. дело №167/167 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 972
 
София, 04. 09 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през   две хиляди и девета година в състав:
 
           
                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                            ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                              ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 167/2009 год.
 
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. и И. Г. Г., чрез адв. К. К. , срещу решение № 1* от 17.07.2008 г. по гр.д. № 164/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, X състав, с което се отменя решение на Районен съд –Карлово и на основание чл. 292 от ГПК /отм./ се разпределят три наследствени имота между съделителите.
Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано и молят да бъде отменено, тъй като съдът е следвало да разпредели имотите чрез жребии, а не на основание чл. 292 от ГПК /отм./.
Касационната жалба е оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284 ал.3 от ГПК по отношение на основанията за допустимост. Въпреки дадените указания в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 не се съдържа ясно и категорично формулирани основания за допустимост на касационното обжалване. Касаторите само са цитирали разпоредбите на чл. 292 и чл. 289 от ГПК /отм./ без да уточнят процесуалноправният въпрос, който е разгледал съдът. Въпреки твърдението за въпрос, решаван в противоречие с практиката на ВКС жалбоподателите не са посочили кой е конкретният процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 1 и 3 на ал. 1 от чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Основанията, на които се позовават касаторите единствено възпроизвежда законовия текст, без да е посочил изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е решен в противоречие с практика на ВКС, като са изброени и представени четири решения на ВКС и едно постановление на Пленума на ВС. Задължение на касаторите е да посочат ясно и точно въпросът, който е решен от съда и служи като основание за допускане на жалбата. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, като основание. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Подадена е насрещна касационна жалба от Г. Г. Г., чрез адв. С, срещу решение № 1* от 17.07.2008 г. по гр.д. № 164/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, X състав в частта, с която на касаторът е възложен първи самостоятелен етаж от двуетажна сграда в гр. К., заедно с югозападно избено помещение ,вместо втори жилищен етаж.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и моли да бъде отменено в обжалваната част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил само, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен в противоречие с практиката на ВКС. Липсва ясно и конкретно формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която на касатора е възложен в дял първи жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. К.. По делото не са събрани доказателства същият да е извършил подобрения на претендирания втори етаж във връзка, с което да е направил искане за уреждане на сметки в преклузивния срок по чл. 286 ГПК /отм./Само в този случай би могъл съгласно практиката на ВКС да има основателни претенции към това жилище. Освен това в изложението към касационната жалба липсва конкретно формулиран въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който да бъде разгледан от съда като основание за допускане на същата. Съдът не може да извлече служебно въпроса, като изходи от изложението на касатора. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване № 1* от 17.07.2008 г. по гр.д. № 164/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, X състав.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: