Определение №996 от 41635 по търг. дело №2411/2411 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№996

гр. София,27.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2411 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Л. Ат и Ж. А А, срещу решение №1685 от 29.10.2012г. по гр.д. № 1738/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.02.2012г. по гр.д. № 14 845/2010г. на Софийски градски съд, с което частичният иск по чл.266, ал.1 от КЗ на Ж. Л. Атанасова е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, частичният иск по чл.266, ал.1 от КЗ на Ж. А А е отхвърлен за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и за присъдени разноски в полза на застрахователя за първата инстанция в размер на 487,50 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като неправилно е преценена тежестта на вредите от гледна точка на характера на травматичните увреждания и интензивността на болките и страданията. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт на ищците е присъдена допълнителна сума, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от нея от ПТП неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева за първата ищца, съответно на 5000 лева за втората ищца, и че същото не може да бъде намалено, заради това, че предявяването на исковете е при условията на частичност, като за разликата до пълните претендирани размери, претенциите са счетени за неоснователни. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида, интензитета, обема и продължителността на причинените неимуществени вреди.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значим за изхода на делото материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се твърди, че решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съответно въпросът и е разрешаван противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК..
Формулираният от касаторите въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.226, ал.1 КЗ, и е обусловил изхода му, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпреки това, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са осъществени наведените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК на ВКС, включително посочените от касаторите. Различният размер на определяните от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди е обусловен от конкретните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД по всяко отделно дело. При постановяване на обжалвания акт решаващият състав е взел предвид всички релевантни за определянето на справедливия паричен еквивалент на претърпените вреди обстоятелства, специфични за конкретния случай, поради което не е налице отклонение от указанията, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968г. относно общите критерии, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, и постановените по реда на чл.290 ГПК решения. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд в тази връзка е предмет на касационния контрол, а не на фазата по допускането му. Съобразяването на решението със задължителната практика на ВКС води до липса на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, наличието на уеднаквяване на съдебната практика чрез ППВС или решение по чл.290 ГПК, в съответствие, с която е постановено атакуваното решение, изключва приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, дори да е налице противоречива практика на съдилищата по прилагането на определена правна норма. Доколкото с ППВС № 4/1968г. и с цитираната от касатора практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, е дадено тълкуване по приложението на чл.52 от ЗЗД, касационното обжалване не може да бъде допуснато и въз основа на второто релевирано от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1685 от 29.10.2012г. по гр.д. № 1738/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.02.2012г. по гр.д. № 14 845/2010г. на Софийски градски съд, с което частичният иск по чл.266, ал.1 от КЗ на Ж. Л. А е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, частичният иск по чл.266, ал.1 от КЗ на Ж. А А е отхвърлен за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и за присъдени разноски в полза на застрахователя за първата инстанция в размер на 487,50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.