О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 04.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 212/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД „Консалтингова група Бизнес Развитие”, гр. Самара, Руска Федерация, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 320 от 09.10.2018 г. по т.д. № 2020/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 2001 от 04.12.2017 г. по гр.д. № 2228/2017 г. на Районен съд – Велико Търново за връщане като нередовна подадената по делото искова молба от същото дружество и за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че определението на РС-В.Търново има сходни правни последици с тези на влязло в сила решение и не съществува друг път за защита срещу допусната незаконосъобразност при постановяването му.
Ответникът по частната жалба – „Сигма Инвестмънт” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за недопустимост на частната жалба, а по същество за правилност на атакуваното определение на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.276, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда, предвиден в чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При постановяване на атакуваното определение, предходният съдебен състав на ІІ т.о. на ВКС е извел извод за недопустимост на извънинстанционния контрол спрямо определението на Районен съд – Велико Търново за връщане, на основание чл.129, ал.3 ГПК, на депозираната искова молба от ЗАД „Консалтингова група Бизнес Развитие”, гр. Самара, Руска Федерация, по която е било образувано т.д. № 2228/2017 г. и за прекратяване на делото. Съобразени са задължителните указания, дадени с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които не подлежат на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението на РС-В.Търново, посочено от молителя като предмет на исканата отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, не попада в посоченото изключение, поради което молбата за отмяна е оставена без разглеждане.
Изводът на предходния съдебен състав на ВКС за процесуална недопустимост на молбата за отмяна е правилен. При постановяването му са съобразени изцяло задължителните за съдилищата указания, дадени в т.6 от ТР № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, според които в предметния обхват на подлежащите на отмяна съдебни актове не попадат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Приетото в този смисъл тълкуване е основано и на предвидената от самия законодател приложимост на извънинстанционното производство към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици. Отмяната не би могла да се прилага разширително по отношение и на други прекратителни определения, вкл. и по отношение на определението, посочено от самия молител като предмет на молбата за отмяна, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нейни нередовности.
След като определението по чл.129, ал.3 ГПК принципно не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съдебни актове, без значение за изхода на делото е обстоятелството, че към момента на постановяване на сега атакуваното определение на ВКС не е приключил инстанционния контрол спрямо посоченото от самия молител, като предмет на молбата за отмяна, определение на РС-В.Търново. Последното е влязло в сила на 07.11.2018 г. с постановяване на определение № 606 по ч.т.д. № 1978/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 169 от 10.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 223/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, надлежно публикувано.
Предвид горното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита атакуваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 320 от 09.10.2018 г. по т.д. № 2020/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: