О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 28.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 360 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 89250/27.VІ.2018 г. на застрахователното „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 12329 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-д, от датата 31.V.2018 г., постановено по гр. дело № 2444/2017 г., с което е била оставена без уважение молба на този търговец (с вх. № 38862/19.ІІІ.2018 г.) за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение № 1082/20.ІІ.2018 г. в частта му за разноските /с присъждане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – в тежест на ответното ЗАД „Армеец” на адвокатски хонорари за двете инстанции съразмерно на частично уважените два осъдителни иска на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД/.
Оплакванията на застрахователя настоящ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, а също и при ”превратно тълкуване на относимите законови разпоредби”. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по искането му от настоящата инстанция, с който в полза на частния жалбоподател да бъде присъдено и заплатеното от него „адвокатско възнаграждение за двете инстанции”. Инвокиран е довод, че е следвало при постановяване на обжалваното определение да бъдат съобразени от въззивния съд разпоредбите на чл. 114, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, съгласно които подписът и печатът не са задължителни реквизити на фактурата, доколкото по настоящето дело пред всяка инстанция са били представени електронни фактури за стойността на договореното адвокатско възнаграждение /с и без ДДС/ и начина на плащане, „заедно с банков документ за реално извършено плащане по фактурите (нареждане за кредитен превод от он-лайн с-мата на „Първо инвестиционна банка” АД). във вр. със заплатените хонорари.
Ответното по частната жалба ЗАД „Армеец” не е ангажирало становище на свой представител по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното определение по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата частна жалба на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на застрахователя настоящ частен жалбоподател за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение № 1082/20.ІІ.2018 г. в частта му за разноските, съставът на Софийския градски съд е препратил с атакуваното определение по чл. 248 ГПК към констатациите си в мотивите на самото решение, а именно, че не се присъждат – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноски в полза на ищцовото застрахователно д-во за адвокатски хонорари за двете инстанции, „тъй като не са представени договори за правна защита и съдействие съгласно чл. 33 ГПК за уговорен размер на възнагражденията, както и досежно вида и начина на плащане” на същите до меродавния за това момент: приключването на устните състезания по делото във въззивната инстанция, докато представената фактура № 623 от 25 януари 2017 г. „не е подписана от нито една от страните” по спора.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на плащане.
Пред първостепенния съд застрахователят настоящ частен жалбоподател е бил представляван от съответния негов адвокат от САК по силата на дадено общо пълномощно по чл. 34 ГПК, в текста на което обаче, не се съдържат данни за уговорен размер на възнаграждението, а оттам – и за начина на плащането му. На плоскостта на горното задължително разяснение, в процесния случай по необходимост се налага извод, че сочените от „Булстард Виена Иншурънс Груп” АД разпоредби от Закона за данъка върху добавената стойност са неотносими към разрешаването му, щом като чл. 114, ал. 11 от същия нормативен акт е въвел императивни изисквания по осигуряване „автентичност на произхода целостта на съдържанието и четливостта на електронната фактура и на електронното известие към фактура”.
С оглед всичко изложено, атакуваното определение № 12329/31.V.2018 г. на СГС, ГК, с-в ІІ-д, постановено по гр. дело № 2444/2017 г. се явява правилно /обосновано и законосъобразно/ и затова ще следва да бъде потвърдено
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12329 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-д, от 31 май 2018 г., постановено по гр. дело № 2444/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2