3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
С., 21,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 594/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавна агенция „ Държавен резерв и военновременни запаси”-[населено място] против решение №103 от 25.01.2010 г. по гр.д. №1879/2009 г. на С. апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. Посочил е, че въззивния съд бил приел, че промяната на собствеността, настъпила след закупуване на процесния имот, както и вида на съхраняваните вещи били юридическите факти обусловили прекратяване на действието на договора, сключен от него с [фирма] –[населено място]. Посочено е още, че с оглед този извод била приета агенцията за надлежна страна в ревандикационния иск. Лаконично е маркирано, че тези правни изводи били в противоречие със съдебната практика по чл.108 ЗС и чл.250 ЗЗД. Страната накратко е изложила разбирането си за правната същност на договора за съхранение на военновременни запаси, както и приложимата нормативна уредба спрямо този вид договори. Направила е извод , че общата съдебна практика по чл.250 ЗЗД не била достатъчна за да внесе яснота при подобни казуси, а съдебна практика, свързана с ревандикационни претенции, основаващи се на промяна в собствеността на складовете не съществувала. Така е обосновано наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът накратко е изложил и своето становище по спора. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, общо заявеното от касатора за това, че правните изводи на съда относно надлежното предявяване на ревандикационен иск срещу него, противоречали на съдебната практика по чл.108 ЗС и чл.250 ЗЗД. За да е налице обсъжданото основание, страната следва да постави правен въпрос, както и да посочи, респективно приложи съдебни актове, с които именно този въпрос е разрешен противоречиво. В случая нито е поставен въпрос, нито са посочени респ. приложени съдебни актове.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите твърдения за приложимост на конкретни нормативни актове, нито твърдението че по казус като конкретно разглеждания нямало съдебна практика.В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието.Освен това практиката по чл.108 ЗС е многообразна, в това число и такава свързана с промяна на собствеността върху обект, който е бил предмет на договор между бившия му собственик и трето лице и към момента на тази промяна е в държане на това трето лице. Нормата е пределно ясна – тя дефинира ревандикационния иск като иск на собственика срещу владеещия несобственик/ или държателя/ и достатъчно ясно очертава материалното правоотношение и страните по него. Чл. 250 ЗЗД- определящ общия регламент на договора за влог, не е бил предмет на разглеждане и приложение от страна на въззивния съд, тъй като същият е отчел в мотивите си, че в случая с оглед спецификата на съхраняваните в процесния имот вещи, приложим е специалния регламент на Наредба за условията и реда за съхраняване на военновременни запаси на Министерство на отбраната- с оглед основанието, на което ответникът е поддържал, че държи имота, като част от фактите относими към фактическия състав на иска по чл.108 ЗС. Следователно, ирелевантно е твърдението на касатора, че според него, практиката по чл.250 ЗЗД била недостатъчно.Изложеното разбиране на страната свързано с поддържаното й становище по иска е без правно значение спрямо производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на С. апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №103 от 25.01.2010 г. по гр.д. №1879/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: