О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 01.03. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 378/2019 година.
Производството е по чл.309,ал.1ГПК вр. чл.282,ал.2, т.1 ГПК,образувано по молба на „Първа инвестиционна банка” АД с вх. № 1451/13.02.2019 г. по описа на ВКС, с която се иска във връзка с депозирана молба с вх. № 1450/13.02.2019 г. за отмяна влязлото в сила решение № 1920/01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд – София, спиране на изпълнението му.
Молителят е мотивирал искането си за спиране по молба с вх. № 1451/13.02.2019г. на ВКС на основание на чл. 309, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК., като такова искане е инкорпорирано и в молбата за отмяна. Представено е платежно нареждане (вносна бележка от 01.12.2016 г., удостоверяваща внесено по специалната сметка на ВКС на обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, изр. 1-во ГПК, а именно – на 43 094 473,43 лева, левова равностойност на 22 033 854,39 евро, във връзка с по -предходна молба за отмяна вх. № 147043 от 16.11.2016 г. на същото въззивно решение). Наличието на внесената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено със служебна бележка от 13.02.2019 г., издадена от счетоводител при ВКС. Като допълнителен аргумент е посочена обезпечителна заповед от 17.02.2014 г. на СГС, издадена на молителя на основание определение от 17.02.2014 г. по гр.д. № 2123/2014 г. на СГС, като се твърди, че същото е потвърдено с определение № 3311/29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4113/2018 г. на САС. Обезпечителната заповед била връчена на ЧСИ У. Д., която била възобновила производството по ИД 20168580401364 и продължила изпълнителни действия въпреки постановената обезпечителна мярка. С молбата се прави искане за спиране на изпълнението на решение № 1920/01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гражданско дело № 34108/299/2013г. на Букурещки градски съд, на основание чл.30 от Регламент № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Сочи се, че в посочената разпоредба на регламента е предвидено, че когато свързани искове са висящи пред съдилища от различни държави – членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре производството. За целите на регламента и исковите производства, „исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разглеждани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства”. В държавата – членка по произход на изпълнителното основание е налице висящ спор по гражданско дело № 34108/299/2013 г. на Букурещки градски съд относно допуснатото изпълнение с решението на Апелативен съд – София на разпореждането от 21.06.2013г. по д.№ 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ.
Настоящият състав на ВКС констатира следното:
С решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София, след отмяна на разпореждане № 4138/10.06.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4921/2014г. в обжалваната част, е признато и допуснато, на основание чл. 623, ал. 5 ГПК, вр. чл. 38 и сл. на Регламент № 44/2001г. на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на разпореждането от 21.06.2013 г. по дело № 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора, Агенция за плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши съгласно чл.622, ал.3 РГПК в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г., за плащане на сумата 22 033 854,39 евро плюс разходите по изпълнението, против „Първа инвестиционна банка ” АД, [населено място]. С определение № 803 от 25.10.2016г. по т.д. № 233/2016г. на І ТО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което същото е влязло в сила.
Молителят е подал настоящата молба за отмяна на 13.02.2019г. на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с която е депозирана и разглежданата молба за спиране на изпълнението. Служебно известно на настоящият състав е, че по т.д. № 3132/2017 г. на II ТО на ВКС е постановено решение № 340 от 28.01.2019г., с което е оставена без уважение молба вх. № 147034/ 16.11.2016г. на „Първа инвестиционна банка ” АД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на същото решение на Апелативен съд – София, което е било предмет и на молбата за отмяна с вх. № 900 / 29.01.2019г. аналогична с настоящата вх. № 1450/13.02.2019 г. на ВКС. В решението на ВКС е прието, че решение № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ, на което се основава и първата молба за отмяна от 16.11.2016 г., не обосновава наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочено е, че посоченото решение на румънския съд не съдържа произнасяне относно изпълнителната сила на разпореждането от 21.06.2013 г. и не я отрича, поради което не са отменени правните последици на разпореждането и не е „премахнато” качеството му на съдебен акт по см. на чл. 32 от Регламент №44/2001г., изпълняем по силата на регламента на територията на Република България в качеството й на държава – членка на ЕС. Решението от 03.10.2016 г. следва по време приключването на производството по гр.д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд – София и постановяването на решението, чиято отмяна се иска, който факт изключва приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението от 03.10.2016 г. не е съществувало в правния мир към момента на формиране на силата на присъдено нещо на решението по чл. 623 ГПК и няма значение за правилността му. Подробно са изложени съображения, че с решението от 03.10.2016 г. на румънския съд са признати за незаконосъобразни и са анулирани изпълнителните действия срещу банката, извършени по изпълнително дело ST 47/2013 г. след 22.09.2014 г., единствено на основание констатацията, че длъжникът няма секвестируемо имущество на територията на Република Румъния. Допълнително е аргументирано, че решение № 16307 от 03.10.2016 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ е изменено с решение на по-горен по степен съд (неподлежащо на обжалване решение № 1154 А от 30.03.2018 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Букурещки граждански съд), като е отхвърлена жалбата на „Първа инвестиционна банка ” АД срещу провежданото принудително изпълнение по дело ST 47/2013 г.
Искане за спиране на същите основания и със същите аргументи като настоящите е претендирано от настоящия молител и във връзка с преждеподадената молба за отмяна вх. №900/29.01.2019г., като по него е постановено определение по т.д.№311/19г. с което същото е оставено без уважение. И настоящият състав на ВКС намира искането за спиране на изпълнението на решение № 1920/01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд – София по аналогична молба за неоснователно. Този извод произтича от това, че редовността на молбата за отмяна е предпоставка за уважаване на молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2-ро, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. В случая депозираната молба за отмяна не е редовна, тъй като е налице произнасяне с решение № 340 от 28.01.2019г по т.д. № 3132/2017г. на II ТО на ВКС, че решението № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016 г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ не се явява основание по чл.303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, поради което спорът, основан на разгледани вече фактически твърдения, не може да бъде повдиган отново, освен това липса в молбата за отмяна обосноваване на спазване на срока по чл. 305,ал.1, т.1 ГПК. Всеки един от посочените пороци на молбата за отмяна, е самостоятелно основание за нередовност на същата, водещо до неоснователност на молбата по чл. 309, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
Не води до извод за основателност на молбата и изложеното от молителя за неизпълнение на наложената от СГС обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на европейски сертификат по чл. 54 по Регламент на ЕО № 44/2001 г. по гр.д. № 42551/299/2013 на районен съд на район първи Букурещ и европейски сертификат по чл. 54 по Регламент на ЕО № 44/2001 г. по гр.д. № 42552/299/2013 на районен съд на район първи Букурещ, и европейски сертификат по чл. 54 по Регламент на ЕО № 44/2001 г. по гр.д. № 42553/299/2013 на районен съд на район първи Букурещ. Неизпълнението на обезпечителната заповед релевира отговорност на съдебния изпълнител по реда на чл. 441 ГПК, но не обуславя спиране на изпълнението на осъдителното за молителя решение.
Не е налице и основание за спиране на изпълнението и по чл. 30 от Регламент № 1215/2012г. Нормата на пар. 1 от чл. 30 на регламента предвижда, че „когато свързани искове са висящи пред съдилища от различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре производството”. Съгласно чл. 30, пар. 3 от регламента, за целите на чл. 30, пар. 1 от същия, „исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разглеждани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства”. Видно от цитираните разпоредби, предмет на спирането по чл. 30 от регламента не е изпълнението на влязъл в сила акт, с каквото искане е сезиран настоящия състав, а спирането на висящо исково производство. Искането за спиране по чл. 30, пар. 1 от регламента може се прави само пред съда, пред който все още е висящо исковото дело. В настоящия случай, исковото производство по чл. 623 ГПК не е висящо, тъй като е приключило с влязло в сила въззивно решение. Висящи към настоящия момент са единствено производствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по молби вх. № 1095/30.01.2019 г. на ВКС и вх. № 1450/13.02.2019 г. на ВКС за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл.623, ал.5 ГПК. Това производство не е исково, а извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно посочени в закона основания.
С оглед очертания предмет на спирането по чл. 30 от регламента, характера на производството, в което може да се прави искането за спирането му, и компетентния съд да се произнесе по него, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 30, пар. 1 и пар. 3 от Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което искането за спиране на изпълнението на въззивното решение и на това основание следва да се остави без уважение.
Водим от горното, настоящият състав на I т.о. на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Първа инвестиционна банка ”АД за спиране на изпълнението на основание чл.309, ал.1, изр.2, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на разпореждане № 4138/10.06.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4921/2014г. в обжалваната част, е признато и допуснато, на основание чл. 623, ал. 5 ГПК, вр. чл. 38 и сл. Регламент № 44/2001г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на разпореждането от 21.06.2013г. по д.№ 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 РГПК в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г., за плащане на сумата 22 033 854,39 евро плюс разходите по изпълнението, против „Първа инвестиционна банка ” АД, [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Първа инвестиционна банка ”АД за спиране на изпълнението, на основание чл.30 от Регламент №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гражданско дело №34108/299/2013г. на Букурещки градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: