О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 15.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 3859/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Й. Н. чрез пълномощник адв.Й. Д., срещу решение № 5102/ 17.06.2016 г. по гр.д.№ 2067/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че с получаването на обезщетението касаторът е бил в известност и за възстановяването му на работа. Същият твърди, че е получил съобщение за това на 20.03.2015 г. и се е явил на работа в законовия срок.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Релевира се довод, че въззивната инстанция е формирала волята си при погрешна интерпретация на установените обстоятелства и в противоречие със задължителната съдебна практика. Изтъква се,че според приетото в решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК , по гр.д.№ 946/2015 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 590/2009 г., гр.д.№ 3972/2008 г., ІV г.о., гр.д.№ 537/2009 г., ІV г.о., съдът е този, който трябва да изпрати съобщение до работника за възстановяването и едва след получаването му започва да тече срока по чл.345 ал.1 КТ.Не съставляват доказателство за узнаване на решението изпращането на суми за обезщетение по банковата му сметка,плащането на д.такса за изпълнителен лист за разноски и др. Поставят се следните въпроси:
-при неиздадено от съда съобщение за възстановяване на работа по чл.345 КТ, тече ли 14-дневен срок за работника или служителя за явяване на работа и от кой начален момент;
-допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си, като обсъжда наличие на злоупотреба единствено от страна на ищеца, но без да обсъжда приетите по спора доказателства от гледна точка на наличие на злоупотреба с право и от страна на ответника;
-следва ли да се приеме,че работодателят злоупотребява с право поради свои забавени действия,като издава уволнителна заповед на 20.11.2014 г., а предприема действия за уведомяване на служителя на 30.03.2015 г.;
-след като съобщението за възстановяване на работа по чл.345 ал.1 КТ издадено от първоинстанционния съд е получено от ищеца на 20.03.2015 г. и той се е явил в законоустановения двуседмичен срок да заеме длъжността, следва ли съдът да приеме, че ищецът е в забава, въпреки че изрично в мотивите на съдебното решение е прието, че текстът на чл.345 ал.1 КТ е императивен по отношение на началната дата на срока за явяване на работа.
Поддържа и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с аргумента,че при постановяване на решението е тълкувана неточно практиката на ВКС и са игнорирани доказателства в интерес на ответното дружество.
Ответникът по касационната жалба „А. Т.“-О. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. А. А., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-74-299/ 10.12.2015 г. по гр.д.№28921/2015 г. на Софийски районен съд, 74 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ- за признаване уволнението, извършено със заповед № 49/20.11.2014 г. за незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност помощник одитор-ръководител екип, заплащане на обезщетение за периода 30.05.2015 г.-30.11.2015 г. в който е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 8 082,06 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение.То е било прекратено и с влязло в сила решение по друг воден между страните спор, касаторът е възстановен на заеманата длъжност.Съобщение за това решение му е връчено на 20.03.2015 г. Ответникът е прекратил отново трудовото му правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ,поради неявяването му да заеме длъжността в срока по чл.345 ал.1 КТ. По въпроса от кой момент започва да тече този срок въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика –решения на състави на ВКС по гр.д.№102/2012 г.,ІІІ г.о., гр.д.№537/2009 г.,ІV г.о.,гр.д.№7263/2013 г., ІV г.о., според които срокът започва да тече от получаване на съобщението, изпратено от първоинстанционния съд, а когато съобщение не е изпратено-от момента на явяването на работника да започне работа. В случаите, когато по делото е установено, че работникът несъмнено е узнал за възстановяването по друг начин, то срокът започва да тече от узнаването. Разпоредбата на чл.345 ал.1 КТ цели охраняване интереса на двете страни- на работника да узнае,че може да се яви на работа незабавно, на работодателя-да предприеме необходимите действия в случай,че работникът не се яви.Когато е установено,че работникът е узнал за решението, тази цел е изпълнена и срокът по правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения тече от момента на узнаването. Без правно значение е дали в последващ момент работникът е получил нарочното уведомление от съда. Въззивният съд е направил извод,че от събраните по делото доказателства е установено,че касаторът е узнал за решението на съда, с което исковете му са уважени, включително и иска за възстановяване на работа най-късно на 28.10.2014 г., преди да му бъде връчено съобщението. Тогава е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат за осъществяване на правна защита относно образуване на изпълнително дело за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден въз основа на това решение, след влизането му в сила.Приел е,че след като касаторът е предприел действия за реализиране на правата си по постановения съдебен акт, то той вече е узнал,че със същия съдебен акт е възстановен на работа. От датата на узнаване е следвало да упражни правата си като се яви на работа,за да се приеме,че е спазен принципа за добросъвестност.Посочил е,че е без значение дали впоследствие е получил уведомление.В заключение е намерил исковете за неоснователни.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е законодателно уредено като селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.1, общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Допълнителното основание се обосновава, като така поставеният въпрос се развие в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.В случая само първият изведен въпрос може да бъде преценен като релевантен, но във връзка с него не са обосновани твърдяните допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Не е налице твърдяното отклонение от задължителната съдебна практика, напротив правните изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с нея.За да бъде аргументирано допълнителното основание по т.1 касаторът следва да приложи задължителна съдебна практика, в която поставеният от него въпрос е разгледан и да направи съпоставка на изводите на въззивния съд с нея, като да посочи в какво се изразява отклонението и противоречието . В случая касаторът не е подходил по този начин- цитирал е задължителна съдебна практика , а в края на приложението е формулирал въпроси, без да ги отнесе към нея и без да направи необходимия анализ. Допълнителното основание по т.3 също не е обосновано- за аргументацията му са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и не са съобразени в тази насока разяснениеята, дадени с цитираното ТР- т.4.
Останалите въпроси не отговарят на критериите за общо основание за допустимост на касационното обжалване. Те произтичат от становището на касатора за неправилност на въззивното решение. Своето разбиране той отнася към хипотези, които не са обсъждани в него. Отново не са съобразени разрешенията дадени с ТР –т.1. Въпросът изведен от касатора не трябва да е от значение за правилността на съдебното решение,за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на доказателствата по делото.Същият трябва да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд, така както са изложени, а не както касаторът счита ,че трябва да бъдат . Касационният съд не може да формулира въпросите въз основа на твърденията и оплакванията му , тъй като ще наруши диспозитивното начало.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в това производство за адвокатско възнаграждение,чието заплащане в брой е доказано с представената разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5102/ 17.06. 2016 г. по гр.д.№2067/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Б. Й. Н. да заплати на „А. Т.“-О. сумата 600/шестстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: