О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 931 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П. против решение № 68/06.04.2010г. по гр.д.№ 97/2010г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 413 от 04.01.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на РС-Смолян, с което е отхвърлен, предявеният от касатора иск по чл. 28, ал.3 от отменения СК от 1985г. да се признае за установено по отношение на бившата му съпруга М. Д. А., че той притежава по голям дял в размер 2/3 части. от имуществото, съставляващо прекратена съпружеска имуществена общност поради това, че приноса му в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон- чл. 28, ал.3, чл. 18, ал.1 и чл. 19, ал.1 от СК /отм/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени доводите му, че е работил и допълнително като ди-жей и се е занимавал с дървопреработка и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторът счита, че в противоречие с решение № 560/05.06.2009г. по гр.д.№ 1535/2008г. на І гр.о. на ВКС и Р № 1065/28.10.1998г. по гр.д.№ 1005/1997г. на ВС са абсолютизирани грижите, които ответницата е полагала за семейството и е отхвърлил иска за присъждане на по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака, въпреки установените по-големи доходи, реализирани от него.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че в съответствие с доказателствата и съдебната практика, съдът е приел, че доходите на ищеца са по-ниски от твърденията му и е отчел положените от нея грижи за благополучието на семейството.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 20.04.1996г. и е прекратен с влязло в сила решение на 06.01.2009г. От брака си съпрузите нямат деца. Ответницата има дете от предходен брак, за което бащата плащал издръжка и полагал добри грижи. Не се спори, че страните са били във фактическа раздяла след 2005г., че имуществената общност, включваща движими вещи, подробно изброени, придобити в периода 2000г. – 2005г. на обща стойност 33 761 лв. Въззивният съд е приел като доходи на ищеца тези, които са декларирани пред Н. за периода 2000-2005г. общо 29 025 лв., а не установените със служебна бележка от [фирма], в което е съдружник общо 53 700 лв. Не са възприети като негов личен принос погасяването на заем от банка в размер на 15 000 лв. и получаването на сумата 40 000 лв. в заем по нотариално заверен договор от 13.02.2003г., тъй като не е доказано от удостоверението от банката, че заемът е погасен с негови лични средства и, че не е доказано, че другата сума, ако е получена, е разходвана за нужди на семейството. Прието е, че ако е взет действително заем в размер на 40 000 лв., то погасителната вноска по него значително би надхвърлила дори твърдяните доходи от ищеца. Като безспорно е прието, че доходите на ответницата са били по-ниски. Отчетени са доходите й от трудово възнаграждение за по-дълъг период от тези на ищеца – за 2000г. – 2008г. в размер на 15 283 лв. и сумата 8 000 щ.д. по споразумение он 24.01.2000г. за уреждане на имуществени отношения с брат й. Съдът е приел, че тя е изпълнявала задълженията си по чл. 18, ал.1 от СК, като се е грижела за благосъстоянието на семейството до фактическата раздяла, тъй като не са ангажирани доказателства за противното. Приет е за недоказан конкретен доход на ищеца от дейност като ди-жей на к.к. П. и от дървопреработвателна дейност, за които е говорил само един свидетел.
Въззивният съд е приел, че само разликата в доходите на двамата съпрузи не е достатъчна за да се определи по-голям дял на съпруга, който ги е реализирал, а следва да се отчетат всички форми на съдействие, в които, съгласно чл. 19, ал.2 от СК може да се съвместния принос – получени безвъзмездно средства от роднини, поддържане на домакинството. В съответствие с това е приел, че приносът на ищеца не е значителен в сравнение с този на ответницата и е отхвърлил иска.
Решението е подписано с особеното мнение на председателя на състава, който счита изводите на мнозинството необосновани, тъй като не са отчетени реалните доходи на ищеца, доказани с неоспорена служебна бележка от фирмата, от която са получени, че не са намалени доходите на ответницата за същия период на придобиване на имуществото, че е недоказано, че е получила 8 000 щ.д. от брат си и че ги е вложила в ремонта на къщата, в която семейството е живяло след 2000г и че се презюмира нейния принос чрез влагане на средства и труд в домакинството..
Поставеният въпрос в изложението към касационната жалба е как следва да се преценяват грижите, които единия съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при установяване на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг. Твърди се разрешаване на този въпрос в противоречие с решения на ВКС, които са по индивидуални спорове, разгледани по отменения ГПК. Затова наведеното основание от касатора следва да се квалифицира по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
С решение № 560/05.06.2009г. по гр.д.№ 1535/2008г. на І гр.о. на ВКС е присъден принос за съпруга в размер на 2/3 към 1/3 за съпругата, защото е установено, че неговите доходи от работа в чужбина в продължение на повече от 9 години са 96 % срещу 4% за съпругата, която се е грижела в страната за двете родени от брака деца сама. В Р № 1065/28.10.1998г. по гр.д.№ 1005/1997г. е прието за установено, че съпругът е получавал по-добри доходи от съпругата си без това да сочи на значително надхвърляне доходите на ответницата, която от своя страна е изпълнявала задълженията си към семейството и детето от брака, и е работила. Изведен е правен извод, че разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи, освен ако тя не е значителна.
Приетото във въззивното решение и цитираните две решения сочи на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос как следва да се преценяват грижите, които единия съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при установяване на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг. По този въпрос обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68/06.04.2010г. по гр.д.№ 97/2010г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. П. П..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 450 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: