Определение №131 от 9.3.2017 по ч.пр. дело №550/550 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 131

София, 09 март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №550/2017 г.

Производството е по чл.272, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 388 от 11.01.2017 г. на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат И. А., срещу определение №3938 от 25.11.2016 г. по в. гр. дело №429/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е възстановена, на основание чл. 108 ПАРОАВАС (отм.), съответно чл. 90 П., касационната жалба с вх. № 2308 от 10.05.2007 г. на Б. Р. С. против решение № 255 от 19.02.2007 г., постановено по в.гр. дело № 429/2006 г. на САС, 4 ГО, със съдържание, съгласно приложената на 07.11.2016 г. касационна жалба.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Според него съдът неправилно сочи приложението на две правни норми при произнасянето по молбата за възстановяване на съдебните книжа – по отменения ПАРОАВАС и по действащия от 28.01.2014 г. П.. Излага съображения, че не се допуска обратно действие на влязъл в сила нормативен акт, освен по изключение с изрична разпоредба. Частният жалбоподател навежда доводи и относно липсата на посочване коя от двете хипотези на чл. 108, ал. 5 ПАРОАВАС е налице – съдебните книжа са изгубени или унищожени, като сочи, че в акт № 1 от 26.06.2013 г. на съдебния администратор на САС е написано, че причините, поради които касационната жалба на Б. С. не е приложена, не могат да бъдат установени.
Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е приел за установено, съгласно представено удостоверение с изх. № 5426 от 27.09.2010 г., издадено от САС на база данните от входящия дневник на гражданското отделение в служба „Регистратура” на САС, че Б. Р. С. е подала в деловодството на съда жалба с вх. № 2803 от 10.05.2007 г. по гр. дело № 429/2006 г. на САС, 4 състав. С акт № 1 от 26.06.2013 г. на съдебния администратор на Софийския апелативен съд се установява, че срещу постановеното от САС въззивно решение са постъпили две касационни жалби: касационна жалба с вх. № 1924/28.03.2007 г., подадена от „Г.М.“ Е., [населено място], и касационна жалба с вх. № 2803/10.05.2007 г., подадена от Б. Р. С.. Установено е, че делото е изпратено за разглеждане във ВКС по касационната жалба на „Г.М.“ Е., [населено място], като е констатирана липсата на касационна жалба с вх. № 2803/10.05.2007 г., подадена от Б. Р. С.. В акта на съдебния администратор на САС е отбелязано, че причините, поради които касационната жалба на Б. С. не е приложена по делото, не могат да бъдат установени.
Действието на процесуалноправните норми във времето се различава от действието на материалноправните. Материалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, като породените правни последици се запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Процесуалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в новия закон изрично е уредено запазването на породените правни последици. В случая в Правилника за администрацията в съдилищата изрично не е уредено запазването на породените правни последици.
На молителката е дадена възможност да представи в съдебно заседание касационната си жалба в цялост, тъй като към молбата и за възстановяване е приложена само първа страница. Във въззивното определение е посочено, че в проведените открити съдебни заседания тя е заявила, че са положени усилия да се открие касационната жалба, но същите са без резултат, тъй като обективно не може да бъде намерена в цялост (като документ). След продължително фактическо неизпълнение на указанията, многократно продължаване на срока и предоставяне на възможност на Б. С. да представи подадената от нея касационна жалба в цялост, такава е представена на 07.11.2016 г. Според апелативния съд, въпреки че изгубеният документ не е представен нито в оригинал, нито в препис и съдът не разполага с него, представената на 07.11.2016 г. касационна жалба от упълномощения от Б. С. процесуален представител – адвокат В. З., е във вида и със съдържанието, съответстващи на касационната жалба с вх. № 2308 от 10.05.2007 г., подадена от Б. С..Този извод е в съответствие с разпоредбите на чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата, според които когато някое дело, съдебен акт или книжа бъдат изгубени или унищожени преди изтичането на срока за пазенето му, те се възстановяват със заповед на административния ръководител на съда, като за целта се съставя акт от съдебния администратор или административния секретар и се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните, включително документите от електронната папка на делото. На базата на събраните материали се съставят проекти на възстановяваните книжа, а съдът се произнася по възстановяването с определение, постановено в открито заседание с призоваване на страните.
Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №3938 от 25.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар