Определение №147 от 12.5.2014 по гр. дело №430/430 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 12.05.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 430/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от Т. Т. З., чрез пълномощника й адв.П. Н. и от Община-Б., представлявана от кмета А. К. и процесуален представител главен юрисконсулт В. С. срещу решение № 4288/24.10.2013 г. по гр.д.№838/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
След подаване на своята касационна жалба и след получаването на препис от касационната жалба на [община], на 02.01.2014 г. Т. Т. З. е починала. На основание чл. 227 ГПК, с определение от 14.01.2014 г. на въззивния съд, като нейни правоприемници са конституирани Г. Т. З., Т. Г. З. и Р. Г. З., които желаят да продължат процеса.
Страните не изразяват становища по касационната жалба, подадена от насрещната страна.
По делото настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. установи следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 6607/ 21.08.2013 г. по гр.д.№ 1623/ 2013 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която предявеният от Т. Т. З. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за разликата над сумата 2 812,14 лв. до пълния претендиран размер от 3 864 лв. ,като същият е отхвърлен за тази горница и за периода 11.10.2013 г.-27.11.2013 г. Решението е отменено частично и относно присъдените разноски и държавна такса.В останалите части, с които са уважени исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като уволнението е признато за незаконно и е отменена заповед № 191-ЧР-д/23.05.2013 г. на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ и Т. Т. З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист ПУП /КЗСП/ и технически секретар на ОЕС по УТ в отдел „Архитектура и проектиране” в [община], същото е потвърдено. За да постанови този резултат въззивният съд е възприел приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка .Направил е извод, че съкращението в щата е извършено от компетентен орган, доколкото с решение № 45 по протокол № 3 от заседание на Общинския съвет Б., проведено на 27.02.2013 г. е одобрена общата численост на персонала и структурата на общинската администрация, като в отдел „Архитектура и проектиране” са предвидени 7 щатни бройки. Въз основа на това решение кметът на Общината е утвърдил длъжностно разписание на общинската администрация, считано от 01.05.2013 г.,като също е утвърдил в отдела 7 щатни бройки, но в новото щатно разписание не фигурира длъжността „Главен специалист ПУП”, която Т. Т. З. е заемала. Същевременно е приел, че съкращението в щата не е реално, тъй като функциите, които тя е изпълнявала не са премахнати, а са включени към други длъжности в отдела-старши експерт „Архитектура и строителство”, младши експерт „Архитектура и проектиране”,главен експерт „Юрист” и младши експерт „Юрист”, и че по естеството и същността си , макар и с различни наименования, тези длъжности не са различни от съкратената. При това положение е счел, че работодателят е следвало да извърши подбор между служителите , които са ги заемали, но това не е сторено. Поради това е приел, че правилно са уважени исковете за признаване уволнението за незаконно и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Относно иска по чл. 225 ал.1 КТ е счел, че неправилно той е уважен за периода след приключване на устните състезания при първоинстанционното разглеждане на делото ,тъй като съдът следва да съобрази само настъпилите към този момент факти, защото като към този момент се създава сила на пресъдено нещо.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба поддържана от касаторите , правоприемници на починалата ищца Т. Т. З., е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.Същата е насочена срещу отхвърлителната част на въззивното решение относно иска по чл. 344 ал.1 т.3 КТ.

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Считат, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос- този за уважаване на иска с правно основание чл. 225 ал.1 КТ и че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС. Намират, че искът е следвало да бъде уважен за целия законов шестмесечен период, независимо че той не е изтекъл към датата на постановяване и на въззивното решение, а не както въззивният съд е приел, че не следва да взема предвид фактите , настъпили след на устните състезания по делото , уважавайки претенцията само до датата на приключване на делото в първата инстанция. Позовават се на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които не са относими към спора, а така също и на определения по чл.288 ГПК, които не създават сила на пресъдено нещо и не съставляват съдебна практика. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК допускането на касационно обжалване се предпоставя от обосноваване наличието на общо и допълнително основание за това.Общо основание е извеждането от страна на касатора на правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният от касаторите „въпрос за уважаването на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл. 225 ал.1 КТ” няма характер на общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е общотематичен. Освен това в касационната жалба и изложението към нея трябва да се прави ясно и категорично разграничаване между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, които са предмет на разглеждане в настоящото производство и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК. Доводите ,които касаторите излагат , имат характера на оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани преди да бъде допуснато касационното му обжалване. Касационният съд не може сам да формулира обуславящият правен въпрос въз основа на твърденията и оплакванията им, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като не е налице пълен идентитет на разглежданите случаи в цитираната съдебна практика и спора по настоящото дело.
По-нататък в изложението е въведен процесуалноправният въпрос: трябва ли след като ответникът не твърди настъпването на опровергаващ факт, какъвто е започване на работа по трудово правоотношение от ищцата след постановяване на първоинстанционното решение, въззивният съд без надлежно възражение в тази насока, да намалява присъденото обезщетение и следва ли при отсъствие на насрещно доказване от страна на работодателя за настъпили нови обстоятелства да се счита, че ищцата не е провела възложеното й в тежест главно доказване по предявения иск. Така формулираният въпрос не е правно релевантен, тъй като във връзка с него не са формирани правни изводи от въззивния съд. Същият се основава на изложените аргументи в особеното мнение на съдия-член на състава, постановил обжалвания съдебен акт. Особеното мнение не формира правната воля на съда, обективирана в постановеното решение и не се включва в решаващите му мотиви . Поради това не може да се приеме, че изведеният въз основа на него въпрос е обуславящ правните изводи на съда.Във връзка с този въпрос не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от касаторите част.
Касационната жалба на ответната Община има за предмет решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно уважаването на предявените от Т. Т. З. искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. След настъпването на смъртта й, липсва правен интерес от разглеждане на касационната жалба на ответника срещу въззивното решение в частта ,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно иска по чл. 344 ал.1 т.2 КТ. Поради това в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството-прекратено.Относно иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ е налице правен интерес от касационно обжалване , тъй като същият е обуславящ за иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл. 225 ал.1 КТ и в тези части касационната жалба следва да бъде разгледана.
В изложението ответникът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Относно основанието по т.1 намира за неправилни изводите на въззивния съд, че задълженията на ищцата са залегнали в съдържанието на длъжностите младши експерт „Архитектура и проектиране”, старши експерт „Архитектура и строителство”, главен експерт „Юрист” и младши експерт „Юрист”, както и че не е съобразено възражението за изискван образователен ценз за заемане на тези длъжности. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/16.01.2002 ОСГК и на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.Не е въведен правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото, а с това и общо основание за допускане касационното обжалване на въззивното решение.Доводите на касатора имат характер на оплаквания за нарушения по чл. 281 т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Поставя материалноправния въпрос: налице ли е реално съкращаване на длъжност по чл. 328 ал.1 т.2 КТ при разпределяне функциите й на други длъжности и задължен ли е работодателят да извърши подбор в тези случаи.Въпросът не е релевантен, тъй като въззивният съд не е направил такъв извод, а е приел, че функциите на съкращаваната длъжност по естеството им са еднородни с функциите други съществуващи длъжности. Формулираният от касатора въпрос е израз на становището му за неправилност на изводите на въззивния съд.
Поддържа се и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Извеждат се следните въпроси:
-налице ли е съкращаване на длъжност по чл.328 ал.1 т.2 КТ когато част от функциите й са преминали върху други новосъздадени и съществуващи длъжности, на които има възложени и други различни от съкратената длъжност функции и за тях се изисква различна професионална квалификация и образователен ценз. Въпросът не е релевантен по изложените по-горе съображения към основанието по т.2 .
-налице ли е запазване на трудови функции на длъжност, която е експертна длъжност със спомагателни функции по Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията при разпределянето им на новосъздадени и съществуващи длъжности с аналитични функции,съгласно същата наредба и за заемането на които работодателят е поставил различни изисквания.По така поставения въпрос въззивния съд не е направил правни изводи, поради което с формулирането му не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване-
-задължен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ в горните два случая.Също въпрос, който не е релевантен и обусловен от становището на касатора за неправилност на правните изводи на въззивния съд.
Във връзка с всички основания за допускане на касационно обжалване не е обосновано общо основание за това.Липсата на такова не позволява аргументирането и на допълнителни основания.Касаторът не е изпълнил задълженията си и в тази насока. За да обоснове основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, той трябва да направи анализ на издирената от него съдебна практика и да посочи точно в какво се състоят различията в правните разрешения по релевантния правен въпрос , дадени в обжалваното решение и в решенията на ВКС, а не само същите да бъдат изброявани. Необходим е също така пълен идентитет на разглежданите случаи. Относно основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да посочи дали е налице неправилна практика , съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или не е създадена такава. Когато се твърди, че липсва съдебна практика, той трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваните от ответника части.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община- Б. срещу решение № 4288/ 24.10.2013 г. по гр.д.№ 838/ 2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6607/ 21.08.2013 г. по гр.д.№ 1623/ 2013 г. на Благоевградски районен съд , в частта, с която на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ Т. Т. З., починала на 14.01.2014 г., е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист ПУП и технически секретар на ОЕС по УТ в отдел Архитектура и проектиране” в Община-Б., поради липса на правен интерес и прекратява производството по делото в тази част.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4288/ 24.10.2013 г. по гр.д.№ 838/ 2013 г. на Благоевградски окръжен съд в останалите части по касационните жалби на Г. Т. З.,Т. Г. З. и Р. Г. З. и Община-Б..
Определението в тази част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар