1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр.София, 19.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1472/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Институт по физика на твърдото тяло „Академик Г. Н.” към Българска академия на науките срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 889 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 4225/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 11455/ 2017 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на другия състав на Върховния касационен съд е неправилно, тъй като според установената от същия съд практика въззивните решения по искове за съществуване на трудово правоотношение подлежат на касационно обжалване (позовава се на решения № 943/ 22.02.2010 г., ІV г.о. и № 907/ 02.05.2011 г., І г.о.). Освен това поддържа, че касационната жалба е насочена и срещу въззивното решение по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, които не са изключени от обхвата на касационния контрол. Поради това счита подадената от него касационна жалба за допустима, а определението на другия състав на ВКС, в което се приема обратното, моли да бъде отменено.
Ответната страна А. П. оспорва жалбата като поддържа, че практиката на ВКС, на която частният касатор се позовава, е създадена преди измененията в чл.280 ал.3 ГПК, както и че е неотносима към процесния случай. Според него преценката на другия състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е правилна.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. П. срещу Институт по физика на твърдото тяло „Академик Г. Н.” към Българска академия на науките, предявен е иск за установяване на съществуването на трудово правоотношение. При условията на евентуалност, ако този иск не бъде уважен, са заявени претенции за отмяна на незаконно уволнение и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. С решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 8273/ 2016 г. предявеният иск е уважен, като в отношенията между А. Д. П. и Институт по физика на твърдото тяло „Академик Г. Н.” към Българска академия на науките е признато за установено, че между страните е съществувало действително безсрочно трудово правоотношение за периода 01.07.2011 г. – 14.12.2015 г. за длъжността „автомонтьор” при пълно работно време и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер 279 лв. Не са разгледани евентуално предявените искове с правна квалификация чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. По жалба на Институт по физика на твърдото тяло „Академик Г. Н.” към Българска академия на науките срещу това решение пред Софийски градски съд от е образувано гр.д.№ 11455/ 2017 г. С въззивно решение от 21.06.2018 г. първоинстанционният акт е потвърден. Касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд на основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
Определението е законосъобразно.
Въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лв (чл.280 ал.3 т.3 ГПК). Въззивно решение по иск за установяване на трудово правоотношение не попада в изключенията, посочени в цитираната разпоредба. Съдебната практика, на която частният жалбоподател се позовава, е отреди измененията в чл.280 ГПК, обнародвани в Държавен вестник брой 50 от 2015 г. и не могат да бъдат аргумент в подкрепа на доводите за обжалваемост на въззивното решение. Неоснователни са и доводите, че то подлежи на касационен контрол по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Такива искове съдът не е разгледал (те са предявени като евентуални и след като главният иск е уважен, произнасяне по тях няма нито в първоинстанционния, нито във въззивния съдебен акт). Решението е постановено само по иск за установяване на трудово правоотношение и касационният контрол върху него е изключен. Подадената срещу такова решение касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане по същество с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 889 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 4225/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: