Определение №195 от 2.6.2014 по ч.пр. дело №2873/2873 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195

София, 02.06.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2873/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№1884/14.03.2014г.,подадена от С. Б. Р. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Д. Н.,против определение №239/28.02.2014г. на Пернишки окръжен съд,ГК,ІІ състав,постановено по в.гр.д.№115/2014г. по описа на същия съд, с което се потвърждава определение от 11.12.2013г.,постановено по гр.д.№6673/2013г. по описа на Пернишки районен съд за прекратяване на производството по делото по отношение на ответника Р. И. С..
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Б. Р. иск срещу „Б. ТМ-Р.”гр.Р. и Р. И. С.,като с разпореждане от 21.11.2013г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата за посочи в едноседмичен срок адреса на втория ответник Р. И. С.,за което й е изпратено съобщение,връчено лично на ищцата на 29.11.2013г.Съдът е отбелязъл,че с молба вх.№35440 от 04.12.2013г. по гр.д.№6673/2013г. по описа Пернишки районен съд,.VІІ състав,ищцата Р. е поискала ,в изпълнение на дадените й указания за отстраняване нередновността по исковата й молба,да й се издаде съдебно удостоверение,по силата на което да се снабди от [община]-Дирекция”ГРАО”-с адреса на ответника Р. И. С.,като съдът е разпоредил издаването му с резолюция от 05.12.2013г. и последното е издадено на 6.12.2013г.,което удостоверение ищцата не е получила и същото е приложено по делото.Съдът е стигнал до извода,че въпреки дадената й възможност с указанията на първоинстанционния съд и издаденото удостоверение, непотърсено и неполучено от ищцата,последната не е отстранила нередовността на исковата молба,изразяваща се в липсата на задължителен реквизит по същата,а именно посочване както на името,така и адреса на ответника,както е в настоящия случай по отношение на втория ответник по исковата молба,на основание член 127,ал.1 ГПК,поради което молбата не отговаря на тези изисквания по отношение на заявения иск срещу втория ответник С.,и правилно производството спрямо този ответник е било прекратено.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,инкорпорирано в частната касационна жалба,в нейната втора-последна част,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 от ГПК,тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС-Определение №10/12.01.2011г. на Трето гражданско отделение по гр.д.№626/2010г. върховният съд се е произнесъл по отношение въпроса за сроковете,когато за изправяне на исковата молба е необходимо съдебно удостоверение.”
С частната касационна жалба е приложено горепосоченото определение на ВКС,ІІІго,с което обаче касационният съд,в производство по допускане на касационно обжалване на основание член 280 ал.1т.3 ГПК, се е произнесъл във връзка с правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно определение,а именно/цитирам/:
„че по тълкувателен път следва да се изведе съдържанието на ограничението по чл.64,ал.3,предл. второ от ГПК за случай,когато е имало правна възможност срокът да бъде продължен,но страната не е поискала от съда продължаване предвид знанието си обстоятелства,които изключват тази необходимост,но други обстоятелства,особени и непредвидими за нея ,са обусловили неочакван резултат.”
С оглед изложеното,посочената от касатора задължителна практика на ВКС е напълно неотносима ,видно от приетото с решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното определение.Тази практика на ВКС е свързана с тълкуване на разпоредбата на чл.64,ал.3,предл. второ от ГПК,според което не се допуска възстановяване,ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.
По делото липсват данни да има такова искане за възстановяване на срокове,нито обстоятелства, обосноваващи наличие на горепосочената хипотеза ,предвидена в процесуалния закон.
Наред с това, в изложението на касатора,липсва формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение №1/19.10.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКСК,който последният е задължен за формулира точно и ясно в същото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,съгласно възприетото в горепосоченото тълкувателно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основания за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №239/28.02.2014г. на Пернишки окръжен съд,гражданска колегия,ІІ състав,постановено по в.гр.д.№115/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар