Определение №238 от 25.4.2017 по тър. дело №524/524 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
[населено място], 25.04.2017г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на трети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 524 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 353/08.11.2016 год. по т.д.№ 590/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 282 / 04.07.2016 год. по т.д. № 70/2015 год.на Пловдивски окръжен съд . С потвърденото решение е уважен предявеният от Н. Д. против [фирма] иск с правно основание чл.517 ал.3 ГПК, за прекратяване на дружеството. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Счита, че в производство по чл. 517 ал.3 ГПК ищецът не може да оспорва размера на дружествения дял на съдружника – длъжник – обстоятелство, в компетентност единствено на Общото събрание на дружеството Достатъчно за отхвърляне на иска, според касатора, е фактът, че определеният от ОС размер на дружествения дял на Н. Ф., е бил изплатен на кредитора – ищец, взискател в образувано срещу същата изпълнително производство. Оспорва и предпоставките за овластяване ищеца за предявяване на иска от страна на частния съдебен изпълнител,по идентични на преждеизложените съображения. Съдът, според страната, е игнорирал релевантни за изхода на спора доказателства – едностранно коригиран от същата ГФО, както и коригиран съответно ГФО на трето за спора лице, сумата по вземане на ответника от което се твърди формираща счетоводно отчетената „на каса” парична сума, последващо коригирана. Касаторът счита, че от друга страна съдът неправилно е ценил факта,че коригираният ГФО на ответното дружество не е бил обявен в търговския регистър преди датата на прекратяване участието на съдружника – длъжник в [фирма]. Оспорва се изобщо съществуването на вземане от дивидент на [фирма] от третото лице – [фирма].Касаторът счита, че във всички случаи , определянето на дружествения дял е следвало да се извърши по междинен баланс към 31.08.2014 год., какъвто не е съставен, и който, съставяйки се от вещото лице, следва да се съобрази всички понастоящем съществуващи счетоводни корекции. Оспорва се и правилността на формираната съдебна практика, че с волеизявлението на взискателя се прекратява участието на съдружника в дружеството.
Ответната страна – Н. Д. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи и обхвата на спора в настоящата инстанция, според същите тези доводи, съставът намира следното :
Не се оспорва осъществяване на предпоставките за предявяване на иска, съобразно по чл.517 ал.3 ГПК : връчено на ответника от съдебния изпълнител изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иска за прекратяване на дружеството.Ответникът твърди, че междувременно е изплатил на взискателя стойността на дружествения дял на Н. Ф., в размер на 1 250 лева . Ищецът оспорва този размер, твърдейки,че според съдържанието на обявения в търговския регистър ГФО на дружеството – ответник за 2013 год. , в размера на подлежащия на съобразяване за определяне на дела актив, следва да се включи и отчетена като налична „ на каса „ сума от 732 000 лева. Представя и предходни ГФО за 2009, 2010 и 2011 год., видно от които се касае за многогодишно натрупване на сума „на каса „, до размера на отчетена за 2013 год. от 732 000 лева.Ответникът се позовава на, последващо получаването изявлението на взискателя за прекратяване качеството съдружник в [фирма] на длъжника Н. Ф. / към м. октомври 2014 год./, коригиране на ГФО за 2013 год., с изчистване на сумата на каса, на основание коригиране отчета за приходи и разходи . Изначалната му защитна теза е , че е налице неразпределена печалба, но същата е относима към пасива и несъобразима при определяне стойността на дружествения дял. Акцент на защитата е довода, че в производството по чл.517 ал.3 ГПК не подлежи на обсъждане и доказване размера на дружествения дял на съдружника – длъжник, а релевантен е единствено факта на изплащането му, в размера, приет от ОС на дружеството. Назначената счетоводна експертиза, съобразявайки обявения в търговския регистър ГФО за 2013 год. , е установила стойност на дружествения дял на Н. Ф. в еднакъв размер от 183 750 лева – към 31.08.2014 год., 31.10. 2014 год./ дата сочена от ответника / и към 31.12.2013 година.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за прекратяване на дружеството ответник, като не е споделил за основателен довода на ответника, че в настоящото производство не подлежи на установяване действителния размер на дружествения дял на съдружника – длъжник, чието участие в дружеството е прекратено с изявлението на взискателя, по реда на чл. 517 ал.3 пр. второ ГПК. Приел е за установено – от свидетелски показания, че фигуриращата в ГФО за 2013 год. касова наличност произхожда от разпределяне на дивиденти от [фирма] – съответно от такъв дължим на [фирма], като съдружник в същото, дивидент. При така установеното, съдът е отчел, че сумата от 732 000 лева следва да бъде отчетена или като „касова наличност „ / при фактическо получаване, каквото ответникът оспорва / или като вземане – част от актива, очевидно отчитайки, че и в този случай би съставлявала съобразима при определяне стойността на дружествения дял сума.
Съдът е отрекъл доказателствена стойност на коригирания ГФО предвид факта, че същият не е обявен в търговския регистър и самата корекция е предприета след волеизявлението на взискателя за прекратяване качеството съдружник на Н. Ф.. Изрично съдът е посочил,че липсват представени първични счетоводни документи / доколкото такива не са самия ГФО и ОПР или отчета за паричния поток/, обосноваващи извършената корекция. Ответникът е настоявал, че такова основание е именно липсата на първични счетоводни документи, но очевидно съдът визира необходимостта от документално наличие на основание за корекция, с оглед необходимостта от първичен счетоводен документ и за първоначалното погрешно осчетоводяване. Така съдът е приел, че плащането от ответника не е било в действително дължимата стойност на дружествения дял,далеч надхвърляща размера на задължението на Н. Ф. към Н. Д..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1 / Допустимо ли е като крайна цел на производството по иск по реда на чл.517 ал.3 ГПК, да не е изпълнение върху стойността на дружествения дял,в случай че дружеството е изплатило същия в изпълнителното производство, а фактическо прекратяване на търговското дружество ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 149 по т.д.№ 1747 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС;2/ Допустимо ли е съдебният акт да е облегнат на заключение на ССЕ, която е изследвала въпроса за стойността на дружествения дял, без да е отчела реалните счетоводни записвания в дружеството, вкл. такива, отнасящи се до поправки и корекции , а е основала заключението си на едностранно заявено предполагаемо обстоятелство? Ангажира ли я съда с преценка на доказателствената стойност на така извършеното заключение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с решение № 224 по т.д.№ 765 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Следва ли да се приеме, че в производство по чл.517 ал.3 ГПК взискателят ищец е в правото си да инициира спор относно размера на дружествения дял на длъжника, като по същество оспори определената от дружеството – ответник стойност ? Дава ли чл.517 ал.3 ГПК възможност за субституция на взискателя в правата на длъжника да оспори размера на дължимия му се дружествен дял ? Възможно ли е правата на съдружника да бъдат реализирани от трето лице в производството по чл.517 ал.3 ГПК ? ;4/ Допустимо ли е взискателят да бъде овластен от съдебния изпълнител за завеждане на иск по чл.517 ал.3 ГПК , при условие, че в тримесечния срок по принудителното изпълнение е последвало плащане от страна на дружеството? и 5/ Съществуват ли критерии за оценка на доказателствената стойност на счетоводни книжа , с оглед публикуването им в Търговския регистър или в случая, ако липсва такова, се касае за административно нарушение, неотносимо към преценка за доказателствената стойност на същите ? – и трите последни групи въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите е напълно нелогичен, с оглед визирания от законодателя петитум на иска по чл.517 ал.3 ГПК – за прекратяване на дружеството ответник и значението на извършеното плащане на дела на съдружника – длъжник, единствено като факт, съобразим за отхвърляне на иска.Дори да се сведе до логично, с оглед развитието на спора, съдържание – досежно значението на междувременно извършено плащане на дружествения дял на съдружника – длъжник, от дружеството – ответник по иска по чл.517 ал.3 ГПК, въпросът / впрочем и с автентичното си съдържание / не е обоснован с допълнителен селективен критерий в сочената хипотеза. Решение № 149 по т.д.№ 1747 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС е постановено в отговор на правния въпрос : Дължи ли дружеството ответник по иска по чл.517 ал.3 ГПК на взискателя – ищец изплащане равностойност на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника,пасива надвишава активите на дружеството?.По начало, въззивният съд не е констатирал факта на превишаващ актива пасив, а защитаваната от ответника теза не би могла да бъде включена като предпоставка на правен въпрос, след като е в противоречие с фактически констатации или правни доводи на съда по отношение съобразяването й. Изводът на въззивния съд се основава на фактическия довод за липса на доказано основание за последваща корекция на ГФО за 2013 год., който и по отношение на ищеца – взискател, в качеството му на трето лице, е съобразим именно с оглед факта на обявяването му, а в качеството на частен свидетелстващ документ,изходящ от ответника, е обвързващ последния, като съдържащ неизгодни за него, но удостоверени именно от него обстоятелства.
Вторият от формулираните въпроси е некоректен, приравнявайки изходящ от самия ответник частен свидетелстващ документ, кредитиран в частта му, съдържаща неизгодни за автора факти, на „ едностранно заявено предполагаемо обстоятелство„.Въпросът не кореспондира с действителните процесуални действия на съда, доколкото същият е възложил експертизата с мотивиран довод относно причини за некредитиране на едностранно коригирания от ответника ГФО за 2013 год., през м.октомври 2014 год., в качеството му на вторичен счетоводен документ, при липсата на първични такива – както за осчетоводяване наличност на парични средства на каса, така и относно обосноваване липсата на такова основание. Не се касае за безмотивно несъобразяване на събрани и относими към предмета на спора доказателства, какъвто е заложения във въпроса смисъл, нито по делото са установени първични / които биха били значими / счетоводни документи, с които заключението да не е съобразено, при наличието на противоречащи си два частни свидетелстващи документа / ГФО за 2013 год. и коригиран такъв / , нямащи характер на първични счетоводни документи и изходящи от един и същ автор, относно установяване финансовото състояние на дружеството – ответник към един и същ момент. Дори да се приеме обоснован общия селективен критерий, не се явява обоснован допълнителния такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Р.. № 224 по т.д.№ 765 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС е дало отговор на различен правен въпрос: за характера на нормата на чл.125 ал.3 ТЗ и възможността същата да бъде дерогирана с клауза на дружествения договор,както и по процесуалноправен въпрос,относим към приложението на чл.116 ал.1 ГПК / отм./ – увеличение на иска.
Третият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като е въведен в спора с възражение на ответника , прието от съда за неоснователно, а именно – че в производството по иск по чл.517 ал.3 ГПК подлежи на съобразяване само плащане в съответствие с действителната стойност на дружествения дял на съдружника – длъжник / разбира се в хипотезата, когато частичното плащане не погасява вземането на ищеца /. Следователно, съдът приема, че ищецът може да инициира спор относно размера на дружествения дял, респ. установяване на действителната му стойност, която именно, като различна – значително по-висока от изплатената от дружеството – ответник, е предпоставила уважаването на иска. Не се явява обоснован,обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е посочена, нито такава е чл.517 ал.3 ГПК, неясната, противоречива или непълна правна норма, чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика – също посочена, нито са обосновавани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика – съответно посочена, като неправилна, с оглед изменение на обществените условия или промяна в законодателството. Нелогично и в разрив с целта на чл.517 ГПК , е да се приеме, че ищецът би бил обвързан с едностранно определената от дружеството – ответник стойност на дружествения дял. Подобно тълкуване би обезсмислило производството по чл.517 ГПК, предоставяйки на ответника лесна възможност да избегне прекратяването с изплащането на каквато и да било сума.
Четвъртият въпрос не кореспондира с установената фактическа обстановка – включва като предпоставка извършено от дружеството ответник плащане на дълга / вместо адекватното за предмета на спора „ изплащане на стойността на дружествен дял „ /, каквото изплащане на дълга не се твърди и доказва.Но дори касаторът да е имал предвид изплащане на дружествения дял на съдружника – длъжник, то въпросът не би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че плащането на ответника изобщо няма значение и правни последици,а обосновал извод, че същото би било съобразимо, като основание за отхвърляне на иска, само ако би било в съответствие с действителната стойност на дружествения дял, какъвто смисъл не е заложен във въпроса.
Последният въпрос на практика цели отговор относно доказателствената стойност на обявен в търговския регистър ГФО спрямо тази на необявен в регистър такъв, т.е. досежно релевантността на обявяването в търговския регистър, с оглед доказателствената стойност на документа. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд не е съобразявал степени на годност, като доказателствени средства, на обявения в търговския регистър и необявения, коригиран ГФО. Приел е,че спрямо ищеца – трето лице – обявените в търговския регистър обстоятелства са обвързващи за ответника и ищецът може да се позовава именно на тях. Не е изключил възможността за съобразяване на последващи корекции, но доколкото се основават на първични счетоводни записвания, обосноваващи основанието за тази корекция. Съдът изключва възможността простата липса на първични счетоводни документи за първоначалното осчетоводяване „на каса” / и действително – такива могат и последващо да изчезнат, да бъдат унищожени или изгубени / да съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че липсва основание за съобразяване на същата сума при остойностяване дружествения дял на Н. Ф., предвид вторичното осчетоводяване от самия ответник и поддържаната от него първоначално теза за произхода и действителното основание за вземане, в размер на сумата, водена счетоводно „на каса„.Дори да се приеме обоснован общия, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по идентични на преждеизложените по трети въпрос съображения, изводими от задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353/08.11.2016 год. по т.д.№ 590/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар