Определение №239 от 29.3.2013 по ч.пр. дело №1652/1652 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

С., 29,03,2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 1652/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 242/23.01.2013 г. по ч.т.д. № 1301/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се отменя определение от 03.05.2012 г. по т.д.№ 506/2011 г. на Пловдивски окръжен съд за разноски по делото, и присъденото юрисконсултско възнаграждение се намалява по размер.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В приложеното изложение по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят поставя по конкретното дело следния като правен въпрос: „допустимо ли е, в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, намаляването на възнаграждението за осъществено от юрисконсулт процесуално представителство, дължимо въз основа на чл. 78, ал.8 ГПК, в нарушение на §2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения”. Прави се позоваване на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като се прилагат съдебни актове на Върховния касационен съд и на актове на съдилища в страната.
С оглед на така поставения въпрос настоящият съдебен състав следва да вземе предвид последната съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1/04 г. минимален размер. От това следва изводът, че обжалваният съдебен акт на Пловдивски апелативен съд не е постановен в противоречие с наложилата се практика на ВКС и съответно не е налице противоречива съдебна практика, която да обуславя приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 242/23.01.2013 г. по ч.т.д. № 1301/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се отменя определение от 03.05.2012 г. по т.д.№ 506/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар