Определение №282 от 29.2.2012 по гр. дело №1266/1266 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282

София, 29.02.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1266/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, Окръжна прокуратура [населено място] ,срещу решение №360 от 05.07.2011г по гр.дело № 514/2011г. на Плевенски окръжен съд , с което в една част е потвърдено, а в друга част е отменено решение от 11.04.2011г по гр.д. № 25/2011г на Плевенски районен съд Присъдено е обезщетение на основание чл.225 ал.1 от ЗСВ в пълен размер . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като за случаи като настоящия ,при понастоящем освободен от длъжност следовател с права по §4 ал.2 от ЗСВ (ДВ бр.59/1994г , отм )и прослужено до този момент време , в системата на Прокуратурата са били дадени методични указания по прилагане на нормата на чл. 225 ал.1 от ЗСВ и размера на дължимото еднократно парично обезщетение, различни от възприетото от съда тълкуване на закона. При тези обстоятелства въпросът „би бил” решаван противоречиво , ако ВКС не постанови задължително решение , поради което и жалбата следва да бъде допусната до разглеждане .
В отговор ответникът по жалбата Л. П. П. оспорва изтъкнатото съображение за допускане до касационно разглеждане. Постановеното решение на въззивния съд също е задължително за Прокуратурата .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не е конкретно формулиран правен въпрос, свързан с тълкуване на материалноправна или процесуалноправна норма ,а се изтъкват съображения , неотносими къв основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. На следващо място , даденото от Плевенски окръжен съд разрешение не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като приложимата нормата на §4 ал.2 от ЗСВ (ДВ бр.59/1994г , отм) има ясно съдържание относно правата и последиците , следващи от промяната в статута на следователите, включително във връзка с правото им на еднократно обезщетение . При случай , безспорно попадащ в приложното поле на правилото , въззивния съд е дал следващото се от закона разрешение , а по отношение на размера на обезщетението е преценил конкретните доказателства по делото.Постановено по спорния предмет и релевантните факти ,свързани с правото на обезщетение , обжалваното решение на Плевенски окръжен съд не дава основание по касационен ред да се извеждат тълкувания в отговор на правен въпрос. Тезата в изложението на Прокуратурата за наличие на основание , от което произтича ограничение в размера на еднократно дължимото обезщетение ,няма опора в изричното съдържание на приложимия правен източник .
Ето защо доводите за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не се възприемат от ВКС .

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №360 от 05.07.2011г по гр.дело № 514/2011г. на Плевенски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Оценете статията

Вашият коментар