2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1644/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 25.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1644/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 2057/28.11.2014 год. по в.гр.дело № 2298/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-ми граждански състав, с което е отменено решение, постановено на 30.04.2014 год. по гр.дело № 13304/2013 год. на Районен съд Пловдив, Х състав като е постановено друго за признаване за установено по отношение на Т. Н. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], че Н. Т. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] е собственик на основание давностно владение в продължение на повече от десет години на следния недвижим имот: 1/2/една втора/ идеална част от жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта № 56784.523.356.1.7(пет шест седем осем четири точка пет две три точка три пет шест точка едно точка седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.5, ап.7, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.523.356 с предназначение на самостоятелния обект – жилище, с площ от 99 кв.м., ведно с прилежащи части: изба 7 с площ от 9 кв.м., находяща се в северната страна на сградата; приземие 1 с площ от 10 кв.м., таванско помещение 7 с площ от 15.50 кв.м., както и 11.47% идеални части от общите части на сградата, при граници/съседи на обекта: на същия етаж – обект с № 56784.523.356.1.8; под обекта – обект с № 56784.523.356.1.5; над обекта – няма, както и на 1/16/една шестнадесета/ идеална част от поземления имот, в който е построена посочената сграда, представляващо поземлен имот с идентификатор № 56784.523.356(пет шест седем осем четири точка пет две три точка три пет шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 368 кв.м. при граници/съседи на поземления имот: ПИ № 56784.523.358; ПИ № 56784.523.360; ПИ № 56784.523.4005; ПИ № 56784.523.354; ПИ № 56784.523.355; ПИ № 56784.523.9527.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Т. Н. М., представляван от адвокат Н. А., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Как и при какви правни предпоставки, едно трето лице спрямо действителните собственици на имота, може да придобие този имот респ.частта на единия от съсобствениците по давност?
2. Кой носи доказателствената тежест да установи най-напред, че претендиращият давността има качеството на владелец, а не обикновен държател на съответната част и че са налице другите предпоставки на чл.79, ал.1 ЗС?
3. Как, на какво основание и чрез кой правен способ третото лице-син на двамата собственици е придобил качеството на владелец върху вещта?
4. По какъв начин намерението за своене на ? ид.ч., собственост на касатора, е било противопоставено на самия него и как синът му е демонстрирал от обективна страна действия, че владее за себе си, и че свои имота, като тези действия трябва да бъдат демонстрирани спрямо действителния собственик?
От ответника по касация Н. Т. М., представляван от адвокат К. В. Г. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивния съд е приел за безспорно, че ответникът (жалбоподател) никога не е обитавал спорното жилище, въпреки че с решение по делото за бракоразвод му е дадена възможност да го ползва, а с влязло в сила решение по гр.дело № 7030/1981 год. на Пловдивския районен съд, ІV-ти граждански състав е допусната делба при равни права с бившата му съпруга (майка на ищеца) и с решение от 15.10.2013 год. по същото дело имотът е изнесен на публична продан. Отчетено е, че от 18 години освен майката на ищеца в спорното жилище живее и той със семейството си – съпруга и деца, тази възможност е предоставена през 1995 год. от ответника (баща) в качеството му на собственик на ? ид.част, което установява обективният признак на твърдяното владение и след съвкупен анализ на събраните доказателства, вкл. гласни, е направен извод, че жилището е предоставено не за ползване(като държател), а е предадено владението с демонстрация на липса на собственически претенции, при което намира приложение презумцията на чл.69 ЗС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При така установената фактическа обстановка обжалваното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/06.08.2012 год. на ОСГК на ВКС, свързано с приложението на чл.69 и чл.79 от ЗС.
Представеното решение за противоречива практика № 223/05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение касае приложението на чл.69 и чл.79, ал.1 от ЗС, но при наследяване.
Останалите представени решения № 140/17.03.2006 год. по гр.дело № 797/2005 год., № 508/29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. № 2831/29.10.1979 год. по гр.дело № 1103/1979 год. и № 642/20.03.1968 год. по гр.дело № 198/1968 год. са на Върховния и Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, свързани са със наследяване и не са задължителни, поради което не следва да бъдат съобразявани.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на сумата 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2057/28.11.2014 год. по в.гр.дело № 2298/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-ми граждански състав.
ОСЪЖДА Т. Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”11-ти август” № 6 да заплати на Н. Т. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ