Определение №34 от 40555 по ч.пр. дело №865/865 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34
София,12.01.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 865/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма] – гр. П. срещу определение № 1395 от 19.05.2010 г. по ч. гр. д. № 1085/2010 г. на П.ски окръжен съд, ІХ граждански състав, с което е потвърдено определение № 196 от 08.01.2010 г. по гр. д. № 97/2010 г. на П.ски районен съд. С първоинстанционното определение е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба на „Интер-5” ООД поради недопустимост на предявения срещу „С.” ООД иск, квалифициран с правно основание чл.439 от ГПК, и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, с оглед на което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че обжалваното определение съдържа произнасяне по обуславящи процесуалноправни и материалноправни въпроси, които се разрешават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за уеднаквяване на практиката на Върховния касационен съд, а именно : За правния способ, чрез който длъжникът в изпълнителното производство може да се защити срещу лице, което няма качеството на взискател и е придобило вещни права върху спорния имот след влизане в сила на съдебното решение, предмет на принудително изпълнение; За допустимостта да се замести взискателя с трето лице на основание чл.429, ал.1 от ГПК в случай, че предмет на принудително изпълнение е влязло в сила съдебно решение за предаване на недвижим имот и третото лице не е участвало като страна в производството, приключило с решението; За правилното определяне на правната квалификация на иска от сезирания съд. В подкрепа на твърдението за противоречива съдебна практика по първите два въпроса са представени определение № 2878/27.10.2009 г. по гр. д. № 2808/2009 г. на П.ски окръжен съд /без данни за влизане в сила/ и решение № 625/31.07.1975 г. по гр. д. № 123/75 г. на ВС, ІІІ г. о., а по третия въпрос – решение № 3/06.02.1996 г. по гр. д. № 423/95 г. на ВС, ІV г. о.
Ответникът [заличено наименование на фирма] – гр. П. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от П.ски районен съд определение по гр. д. № 97/2010 г., с което на основание чл.130 от ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от [заличено наименование на фирма] против „С.” ООД отрицателен установителен иск за признаване, че ответникът няма качеството на взискател и не притежава право на принудително изпълнение в образуваното изпълнително дело № 20098240042 на ЧСИ К. П. с рег. № 824, П.ски окръжен съд е възприел съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на иска. Изразено е разбиране, че искът се основава на разпоредбата на чл.439 от ГПК, която не предвижда правна възможност длъжникът да оспорва чрез иск изпълнението, без да оспорва съществуването на самото вземане, предмет на принудително изпълнение. След преценка на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения е направен извод, че в качеството на длъжник в изпълнителното производство ищецът не оспорва притезанието за предаване на имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение, а оспорва само качеството на ответника на взискател, каквато защита не е уредена в чл.439, ал.1 от ГПК. Съдът се е позовал и на влязлото в сила съдебно решение, въз основа на което е предприето изпълнението и с което ищецът е осъден да предаде владението върху имота на трето лице, праводател на ответника.
По допускането на касационното обжалване :
След преценка на мотивите към обжалвания съдебен акт настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по първите два въпроса в изложението, тъй като те не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Решаващите изводи за недопустимост на предявения иск не са свързани с произнасяне относно съществуването на предвидените в чл.429, ал.1 от ГПК предпоставки за заместване на взискателя в образуваното срещу ищеца изпълнително производство, които изобщо не са обсъждани в определението. Връщането на исковата молба на основание чл.130 от ГПК не е последица и от принципно отричане на възможността за защита на ищеца чрез иска по чл.439, ал.1 от ГПК, а от извода, че в конкретния случай тази защита е неприложима поради липсата на оспорване на изпълняваното притезание, скрепено със сила на пресъдено нещо. Отсъствието на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение за обсъждане на сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, съгл. указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по процесуалноправния въпрос за определянето на правната квалификация на предявения иск. Въпросът, освен че е обуславящ за изхода на делото, е разрешен от въззивната инстанция в отклонение от трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, отразена и в представеното от частния жалбоподател решение № 3/06.02.1996 г. по гр. д. № 423/95 г. на ВС, ІІІ г. о.
По основателността на частната жалба :
Частната жалба е основателна.
В константната практика на ВС и ВКС последователно е застъпвано становището, че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и че определянето на правната квалификация на предявения иск е служебно задължение на сезирания съд. Правната квалификация произтича от изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, преценявани в неразривна връзка със съдържанието на формулираното в петитума на молбата искане за съдебна защита – чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, аналогични на чл.98, ал.1, б. „г” и „д” от ГПК /отм./.
В исковата молба, с която е предявен искът по гр. д. № 97/2010 г. на П.ски районен съд, ищецът [заличено наименование на фирма] е изложил твърдения,че с влязло в сила съдебно решение е осъден да предаде на лицата М. И. М. и П. И. М. владението върху недвижим имот в гр. П., м. „Терзиите”. След приключване на спора за собственост посочените лица се снабдили с изпълнителен лист срещу дружеството за принудително предаване на имота, въз основа на който било образувано изп. дело № 20098240042 на ЧСИ К. П. с рег. № 824, но в хода на делото съдебният изпълнител извършил недопустимо заместване по чл.429, ал.1 от ГПК на първоначалните взискатели с ответника „С.” ООД – купувач на присъдения с решението недвижим имот. Поддържайки, че не са били налице предпоставките на чл.429, ал.1 от ГПК за заместване на първоначалните взискатели и че ответното дружество не е участвало като страна в производството, в което е постановено изпълняваното съдебно решение, и не притежава изпълнителен титул с право на принудително изпълнение в рамките на висящото изпълнително дело, ищецът е поискал от съда да признае за установено, че ответникът няма качеството на взискател и не може да иска принудително изпълнение срещу длъжника в производството по изп. дело № 20098240042 на ЧСИ К. П..
Преценката на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и на заявеното в петитума искане обосновават извод, че предявеният иск е отрицателен установителен и се основава на разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Ц. на иска е да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на материално право /притезание/ за ответника да иска предаване на владението върху недвижимия имот, обект на принудително изпълнение, в рамките на образуваното срещу ищеца изпълнително дело. Отричането на притезанието е обосновано от ищеца с липсата на изпълнителен титул, легитимиращ ответника като взискател в изпълнителния процес и носител на правото на принудително изпълнение, както и с отсъствието на основание по чл.429, ал.1 от ГПК за заместване на действителните носители на това право /бившите собственици на имота/ с ответника /приобретател на имота/. При така въведените обстоятелства, които формират основанието на предявения иск, неправилно въззивният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, вместо чл.124, ал.1 от ГПК, възприемайки посочената в исковата молба грешна правна квалификация. Отделен е въпросът дали ищецът има правен интерес от защита чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предвид наличието на специална уредба в ГПК на условията и реда за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Доколкото въззивното определение не съдържа произнасяне в тази насока, преценката за наличие или отсъствие на правен интерес е извън правомощията на касационната инстанция в настоящото производство.
Вследствие неправилно определената правна квалификация въззивният съд е преценявал допустимостта на предявения иск според неприложимата към спорното правоотношение разпоредба на чл.439 от ГПК, а не съобразно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, на която същият е основан. Като е приел, че искът е недопустим поради отсъствие на предпоставките по чл.439, ал.1 от ГПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1395 от 19.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1085/2010 г. на П.ски окръжен съд, ІХ граждански състав, с което е потвърдено определение № 196 от 08.01.2010 г. по гр. д. № 97/2010 г. на П.ски районен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по предявения от [заличено наименование на фирма] против „С.” ООД отрицателен установителен иск.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар