3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2445 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Б. А. и Я. А. А. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. К. Н., против разпореждане без номер от 21 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 867/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е върната касационна жалба вх. № 4259/05.03.2019 г. против постановеното по същото дело въззивно решение № 361 от 13 февруари 2019 г. поради неотстраняване на нередовностите ? в срок. В жалбата се заявява, че апелативният съд неправилно е указал на страната да приложи преписи от конкретни решения на ВКС, обосноваващи поддържаните основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение, тъй като тази практика е известна на касационните съдии и не е необходимо да бъде представяна.
С обжалваното разпореждане е установено, че подадената от Д. и Я. А. касационна жалба вх. № 4259/05.03.2019 г. против въззивно решение № 361 от 13 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 867/2018 г. на апелативния съд в гр. София, е била оставена без движение с разпореждане от 6 март 2019 г., с указания в едноседмичен срок от връчването на съобщението да се отстранят нередовностите ?, като се представи съдебната практика, подкрепяща изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, още три копия от касационната жалба, изложението и съдебната практика за връчване на останалите страни в производството, както и доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лева за всеки един от жалбоподателите. Установено е, че на 14 март 2019 г. препис от това разпореждане е бил връчен на процесуалния представител на жалбоподателите, който на следващия ден е депозирал молба, към която е приложил три копия от касационната жалба и изложението, както и доказателство за внесена държавна такса. В молбата е било изложено принципно становище, че не следва да се прилага цитираната съдебна практика, подкрепяща основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като тази практика е известна на ВКС. Апелативният съд е приел, че констатираните нередовности не са били отстранени изцяло в указания срок, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК към касационната жалба следва да бъдат представени преписи за насрещните страни не само от касационната жалба и от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, но и на приложенията към тях, в т.ч. цитираната съдебна практика. С отказа си да представят посочената от тях съдебна практика, касаторите лишавали насрещните страни от възможността да упражнят правото си на защита с отговор, а на тях законът не вменявал задължение да издирват тази практика. По тези съображения, апелативният съд е върнал касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е основателна.
Законът в чл. 284 ГПК изчерпателно е посочил необходимото съдържание на касационната жалба и приложенията към нея, като съгласно чл. 285 и чл. 286 ГПК въззивният съд следи само за редовността ? от външна страна. Преценката дали изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа достатъчна обосновка за допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е в компетенциите на ВКС при произнасянето му по допустимостта на касационната жалба с определението по чл. 288 ГПК, но не е в предмета на предварителната проверка за редовност на касационната жалба, която прави администриращият молбата съд. В случая, указанието на въззивния съд за представяне на цитираната от жалбоподателите съдебна практика, обосноваваща поддържаните от тях основания за допускане на касационното обжалване, е неправилно, тъй като подобно изискване, по аргумент от разясненията, дадени от ВКС в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, за решенията на касационната инстанция няма, а и в случая жалбоподателите основават искането си по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на изрично посочена задължителна практика на ВС. Ето защо неоснователно въззивният съд е приел, че изискванията за редовност на касационната жалба не са спазени и като последица от това е разпоредил връщането на жалбата.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 21 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 867/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София.
ВРЪЩА делото на апелативния съд в гр. София за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационна жалба вх. № 4259/05.03.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: