Определение №35 от по гр. дело №4564/4564 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
                № 35                     
 
                                                          гр.София, 22.01.2009 г.                                               
 
                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
 
                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                  ЧЛЕНОВЕ:                     ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева  гр.д.№ 4564 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
           
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Т. срещу решение от 04.02.2008 г. на К. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 517 от 2007 г., с което е оставено в сила решение на К. районен съд, ГК от 26.06.2007 г. по гр.д. № 2545/2006 г. за отхвърляне на предявените от касатора срещу ТД на НАП-гр. Кюстендил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 22 от 28.09.2006 г., за възстановяване на касатнора на заеманата до съкращението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа през периода от 29.09.2006 г. до 29.03.2007 г. в размер на 2 000 лв.
В жалбата се твърди, че решението на К. окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразно извършен подбор при съкращаването в щата.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса за начина на извършване на подбора. Касаторът твърди, че според тази практика, критериите образование и професионални качества следва да се преценяват кумулативно и в тяхната съвкупност.
Ответникът по касационната жалба ТД на НАП-гр. Кюстендил не взема становище по нея.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Касаторът е навел в исковата молба като основание за незаконосъобразност на уволнението му неизвършването на подбор. В хода на делото работодателят е ангажирал доказателства, че подбор е извършен и едва тогава касаторът е изтъкнал доводи за неговата незаконосъобразност- твърдял е, че не било ясно между кои лица и по какви показатели е осъществен подборът и че не било взето предвид обстоятелството, че той има завършено семестриално висше образование. За да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ като неоснователни, въззивният съд е приел, че при подбора са спазени както изискванията на закона, така и П. за извършване на съкращаване на щата на НАП. От протокола за подбор № 2 от 29.05.2006 г. е видно, че между поименно посочените четирима публични изпълнители /длъжност, заемана от касатора/ е извършен подбор по показатели „образователна степен”,” професионален опит”, „допълнителна квалификация”, „оценки на изпълнението”, „принос”. При равни оценки по другите показатели причината касаторът да бъде предпочетен за уволнение, е че по критерия „образователна степен” е получил 5 точки, което по формуляра за оценка означава, че има средно общо образование. Това обстоятелство се потвърждава от свидетелство за зрелост № 305 от 18.06.1950 г. Твърдението на касатора, че е завършил семестриално висше икономическо образование към момента на подбора не се доказва от удостоверение № У07/290 от 23.04.2007 г. на М. славянски институт- М. Този институт не е българско висше учебно заведение, създадено със заповед по чл.16 от ЗВО и няма данни да е акредитиран по реда на глава 10 от Закона за висшето образование. Следователно не се установява, че М. славянски институт има право да издава валидни по българското законодателство дипломи за завършено висше образование. Не се доказва също, че такава валидна диплома е получена преди, а не след уволнението на касатора, тъй като удостоверението е издадено след 01.10.2006 г. и в него не се посочва кога касаторът е завършил висшето си образование. Следователно в случая изводът на въззивния съд, че работодателят ясно е посочил лицата, между които е извършен подборът и е спазил критериите, посочени в разпоредбата на чл.329 от КТ, не противоречи, а съответства на практиката на ВКС. Съдът се е съобразил с обстоятелството, че работодателят е извършил комплексна оценка на служителите, заемащи една и съща длъжност, и при равни други показатели е предпочел за уволнение този, който има най-ниска образователна степен.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.02.2008 г. на К. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 517 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Оценете статията

Вашият коментар