ОПРЕДЕЛЕН И Е № 358
София, 27.06. 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 216/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Т. Ж. С. от [населено място] срещу определение №66/ 02.02.2011 год. по ч.гр.д. № 56/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено определение от 13.12.2010 год. по гр.д. № 544/2010 год. на Т., с което производството по делото пред този съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател представя удостоверение за постоянен и настоящ адрес.
Иска се отмяна на определението и постановяване на ново определение , с което делото се изпрати по подсъдност в Районен съд [населено място].
Ответникът по частната жалба В. М. Г. от [населено място] , обл. Д. ,оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на частната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт -определение, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от редовността на частната жалба, за да бъде разгледана по същество следва да са изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпа до касационно разглеждане на подадените частни касационни жалби / чл. 274,ал.З във вр. чл. 280 ГПК/.
В случая тези изисквания не са изпълнени:
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, частният жалбоподател е формулирал следния процесулно – правен въпрос : при какви предпоставки е възможно и допустимо отклонение от предвидената в ГПК местна подсъдност на предявения иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД.Частният жалбоподател счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което касационното обжалване на определението следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.З ГПК.
Така формулирания въпрос обаче не бил предмет на разглеждане в обжалваното определение. За да постанови същото Варненския окръжен съд е приел, че направеното от ответницата по иска – възражение за липса на местна подсъдност неправилно е било уважено , доколкото не е било изпълнено изискването на чл. 119,ал.4 ГПК с възражението да се представи документ, удостоверяващ постоянния адрес на жалбоподателката, като съдът не е обсъждал законовите предпоставки за отклонение от предвидената в ГПК местна подсъдност.
Доколкото посочения от частния жалбоподател процесуален въпрос не е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и не е обусловил изводите на въззивният съд по него, същият няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване само на това основание, не следва да се допуска.Поради изложеното не се налага обсъждането на посочения допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.З ГПК.
Мотивиран от горното, върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение №66/ 02.02.2011 год. по ч.гр.д. № 56/2011 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: