О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. София, 23.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1486 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Д. С. срещу решение № 2396 от 20. 11. 2017г. по в. гр. дело № 2132/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 688 от 02. 02. 2017г. по гр. дело № 6768/2010г. на СГС, Първо г.о., 15 състав, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Лула И. Б., Р. Ж. Б. и Ю. Ж. Б., конституирани на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалия първоначален ответник Ж. С. Б., кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 365, ал. 1 ЗЗД за сумата 78 016 лв. /левовата равностойност на 35 000 щ.д./, съставляваща предмет на признато задължение в споразумителен протокол от 26. 07. 2001г., произтичащо от договор за кредитиране от 04. 01. 1994г.; чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 663. 45 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 78 016 лв., за периода: 30. 12. 2001г. – 27. 12. 2006г. и чл. 79, ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата 315 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на договорното задължение по договора за кредитиране от 04. 01. 1994г. за прехвърляне на правото на собственост върху три апартамента с три гаража като насрещна престация за предоставен паричен заем.
Касаторът чрез особения си представител адв. М. Б. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на решаващия правен извод, че процесното облигационно правоотношение по договора за кредитиране от 04. 01. 1994г. е между две търговски дружества, а не между страните в процеса, както и поради нарушение на материалния закон /чл. 301 ТЗ/ – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства в тяхната цялост, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, и поради неправилно приложение на чл. 301 ТЗ. Цитира решение № 218 от 03. 11. 2016г. по гр. д. № 2217/2016г. на Трето г.о. и решение № 13 от 02. 02. 2016г. по гр. д. № 4287/2015г. на Четвърто г.о., постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба /ответници и в производството/ – Лула И. Б., Р. Ж. Б. и Ю. Ж. Б. не подават отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на всеки от кумулативно съединените искове над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Не са налице обаче основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените кумулативно съединени искове с правни основания чл. 365, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че твърдяното материално правоотношение, породено от договор за паричен заем от 04. 01. 1994г. и споразумение от 26. 07. 2001г. към договора за заем, има за субекти две юридически лица – търговските дружества [фирма] и [фирма], като страните по делото – физическите лица са били само представители на тези дружества в това договорно правоотношение. Съобразявайки направените от ищеца в процедурата по отстраняване нередовности на исковата молба уточнения, че ответник по исковете е физическото лице Ж. С. Б., а не представляваното от последния [фирма] при процесното материално правоотношение, САС е обсъдил възражението на ищеца, че първоначалният ответник Б. не е бил надлежен органен представител на [фирма], т.е. сключил е процесния договор за заем и споразумението към него без представителна власт, като го е намерил неоснователно. Заключил е, че по отношение на процесната търговска сделка е приложима нормата на чл. 301 ТЗ и че е безспорно установено по делото последващо потвърждаване на евентуално извършените без представителна власт от Ж. Б. действия по сключване на договора за заем от 04. 01. 1994г., което потвърждаване се съдържа в споразумението от 26. 07. 2001г., с което е признато остатъчно задължение по договора за заем от 04. 01. 1994г. със субект [фирма] в размер на 35 000 щ.д..
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение /нарушения на материалния и процесуалния закони/, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. Касационната жалба и изложението към нея съдържат само текстово изписване на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и цитати от отговори на правни въпроси, съдържащи се в решения на ВКС по чл. 290 ГПК. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната му жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос.
Не са налице и основания за служебно допускане на касационния контрол поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2396 от 20. 11. 2017г. по в. гр. дело № 2132/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.