Определение №411 от 23.7.2012 по ч.пр. дело №243/243 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 411
София, 23.07.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 243/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат С. К. – процесуален представител на В. М. В. по пълномощно от 11.04.2012 г., срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 157/2011 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, а изпълнителният лист – обезсилен, по подробно изложени съображения.
Постъпил е писмен отговор от адвокат К. М. като особен представител на А. Т. В., който счита частната жалба за недопустима, евентуално за неоснователна; останалите страни не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
При липса на данни относно датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, частната жалба следва да се приеме за подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК. Съображенията по допускане на касационно обжалване са неотносими, тъй като производството не е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По същество частната жалба е неоснователна.
Производството е започнало по молба от адвокат К. М. от 21.03.2012 г. за издаване на изпълнителен лист за присъденото му с решение от 20.01.2012 г. по гр. д. № 157/2011 г. на Софийския градски съд възнаграждение като особен представител на А. Т. В., дължимо за производството пред въззивната инстанция.
С разпореждане от 26.03.2012 г. искането е уважено, а на 27.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист.
Постановеното разпореждане е правилно.
С въззивното решение от 20.01.2012 г. по гр. д. № 157/2011 г. Софийският градски съд е обезсилил решението от 05.10.2010 г. по гр. д. № 12535/2009 г. на Софийския районен съд, постановено по положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Със същото решение В. М. В. е осъден да заплати на М. А. С. разноски за производството пред районния съд, а на адвокат К. Й. М. – сумата 115.67 лева, съставляваща възнаграждение за особен представител.
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 1 и 2 ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата и осъдителните решения на въззивните съдилища.
Становището на жалбоподателя, че постановеното от въззивния съд решение не подлежи на принудително изпълнение, е обосновано на първо място с довода, че то не е осъдително, и на второ място – не е по съществото на делото. Действително, заявеният за разрешаване материалноправен спор е по положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за право на собственост върху недвижим имот и по него делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Но както в тази част, така и в частта относно присъдените разноски, съставляваща осъдителен съдебен акт, то е влязло в сила като необжалвано.
Следващото оплакване е за това, че разноските са присъдени за производството пред въззивния съд, а подадената от особения представител на страната въззивна жалба е оттеглена и затова той няма право на разноски за тази инстанция. Такъв довод би могло да се постави при обжалване на въззивното решение, част от което е произнасянето по искането за разноски, или по искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази част. В настоящото производство, в което съдът извършва проверката в рамките на правомощията си по чл. 406, ал. 1 ГПК, този довод не може да бъде проверен и преценен, защото е извън предмета на делото.
Извън предмета на делото е и доводът на жалбоподателя /ищец по делото/, че адвокатът, назначен за особен представител на другата страна, ще има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК, т. е. при наличие на влязло в сила решение, с което предявеният иск е отхвърлен. Освен това довод е и неоснователен, тъй като съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В обобщение, налице е влязло в сила въззивно решение, което е осъдително в частта за присъдените разноски, поради което са налице предпоставките по чл. 404, т. 1, предл. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист за сумите за разноски. Разпореждането, с което молбата по чл. 405 ГПК на особения представител на А. Т. В. е уважена, е правилно и следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 26.03.2012 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението от 20.01.2012 г. по гр. д. № 157/2011 г. на Софийския градски съд за присъденото възнаграждение за адвокат К. Й. М. – особен представител на А. Т. В..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар