3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София, 04.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2227/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на КПКОНПИ /Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/, подадена чрез процесуалният й представител Г. Д. – Г., главен инспектор в ТД на КПКОНПИ срещу определение № 219 от 19.04.2018 г. по ч. гр. дело № 166/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 125 от 06.03.2018 г. по гр. дело № 584/2016 г. на Окръжен съд – Добрич за прекратяване на производство, образувано по искове на КПКОНПИ против А. П. П., Е. Н. П. и [фирма], [населено място] по чл. 74 ЗОПДНПИ /Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ – отм. с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от 23.01.2018 г.
С определение № 206 от 25.06.2018 г. на състав на ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България. С решение № 15 от 06.11.2018 г. по посоченото дело Конституционният съд на Република България отхвърли искането на тричленен състав на ВКС за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същевременно с разпореждане от 25.07.2018 г. на председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“. Въззивният съд, за да потърди обжалваното първоинстанционно определение е формирал решаващ правен извод, че в конкретния случай, при така установената фактическа обстановка, преклузивният срок по чл.27 ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е изтекъл на 03.06.2014 г. Същият съд е приел, че решението на КОНПИ № 345/28.07.2016 г., да се образува производството по ЗОПДНПИ /отм./ срещу А. П. П., както и да се внесе искане по чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за допускане на обезпечение по бъдещ иск, е постановено след изтичане на преклузивния срок за това, поради което към датата на образуване на производството правомощията на КОНПИ са преклудирани, както е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане от ответника, съпругата му и от представляваното от него търговско дружество на незаконно придобито от тях имущество. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, към който като допълнителни основания са посочени разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Този въпрос е относно характера на срока /инструктивен или преклузивен/ по специалния закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Конкретизиран от касационния съд (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), същият въпрос се свежда до преценката на правния характер на сроковете по чл. 27, ал.1 и ал. 2 и чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за образуване на съдебното производство за отнемане на имуществото, след налагане на обезпечителните мерки, дали същите са инструктивни или преклузивни и неспазването им, препятства ли развитието на исковото производство пред съда, преклудирайки материалното право на Държавата за отнемане на имущество от субектите, включени в персоналния обхват на закона. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос. Доколкото същият е обуславящ за изхода на настоящето производство, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателното дело. При тези обстоятелства и с оглед на постановеното от Конституционният съд решение са отпаднали пречките за спиране на производството, постановено с определение № 206 от 25.06. 2018 г. от състава на ВКС и същото следва да бъде възобновено, но предвид настъпилите след това обстоятелства – образуване на тълкувателно дело по въпрос, който е обуславящ за изхода на настоящия спор, производството по него следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 2227/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
СПИРА производството по ч. гр. дело № 2227/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Председател:
Членове: