О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 27.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2121 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. Г. Г. и М. Г. М. чрез адвокат Д. А. срещу решение № 56/05.05.2016 г. на Силистренски окръжен съд /СсОС/, гражданска колегия по в.т.д. № 55/2016 г., отменящо решение на Районен съд Тутракан /РСТ/ по гр.д. № 109/2015 г., с което е уважен иск на касаторите по чл.58 ЗК и е постановено друго отхвърлящо иска за отмяна решенията на ОС на З. „Т.“ – Главница от 04.04.2015 г. за изключване на касаторите като членове на кооперацията, приемане на ГФО и промени в устава с присъждане на деловодни разноски. Касаторите поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба: З. „Т.“ оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
Пред РСТ е предявен иск от настоящите касатори по чл.58 ЗК за отмяна решенията на ОС на кооперацията от 04.04.2015 г. РСТ е уважил иска и е отменил взетите решения от ОС на кооперацията на 04.04.2015 г. за изключване на ищците, сега касатори като членове на кооперацията /т.1 от дневния ред/, приемане на ГФО /т.3 от дневния ред/ и промени в устава на кооперацията /т.5 от дневния ред/. СсОС е отменил решението на РСТ и е постановил друго, отхвърлящо предявения иск по чл.58 ЗК за отмяна на взетите решения на ОС от 04.04.2015 г. за изключване на ищците, сега касатори като членове на кооперацията, приемане на ГФО и промени в устава на кооперацията. Относно основанията за изключване на ищците като членове кооператори, СсОС е приел, че липсата на конкретност в поканите за събранието, относно имената и основанието за прекратяване на членствени правоотношения на някои кооператори не е визирана като основание за отмяна на взетите решения, поради което неправилно районният съд се е позовал на същите. Изложените съображения във връзка с липса на покана до ищците на заседание на УС, според СсОС, са ирелевантни, доколкото изключването на член-кооператор е от компетентността единствено на ОС на кооперацията и това УС не може да стори /чл.13 ал.2 ЗК/. Изложени са съображения още, че в случая няма данни за взето решение на УС за отстраняване на двамата ищци – процедура по чл.13 ал.2 ЗК, а е взел само решение с предложение до ОС за изключване. По отношение на приемането на ГФО и промени в устава СсОС е приел, че в деня на провеждането на ОС промените в устава и ГФО в резюме са представени преди започването на ОС. Според СсОС при липса на твърдения и констатации присъстващите на събранието да са поискали и да не са получили достъп до ГФО или от протокола на УС за разискване промените в устава, това в необходимата степен удовлетворява изискванията на закона /чл.16 ал.1 ЗК/, дословно възпроизведено в устава, за информираност на членовете кооператори преди гласуването на ГФО и промените в устава.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторите в допълнение към касационната си жалба са посочили като основание за допускането й чл.280 ал.1 т.1 ГПК, позовавайки се на решение на ВКС № 139/11.11.2013 г. по т.д. № 301/2012 г. относно изискуемото, според чл.16 ал.1 ЗК, съдържание на писмена покана за ОС, което се свиква от УС, като по тези съображения считат, че поканата за ОС, на което са изключени не съдържа такива данни както е посочил и ВКС в цитираното решение, поради което искат отмяна на обжалваното решение. Изложените доводи на касаторите във връзка със съдържанието на писмената покана на ОС, съгласно чл.16 ал.1 ЗК, по принцип са правилни, но както се посочи по-горе, в случая основанието на СсОС да отхвърли иска е липсата на позоваване от ищците, че поканата за ОС не съдържа основание за изключване на определени член-кооператори и техните имена. Съдът не може да се позовава на непосочени основания, доколкото съдебните производства започват по молба на заинтересованите лица, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните – чл.6 ГПК. В този смисъл при непосочени основания за отмяна на взетите решения за изключване на ищците като член-кооператори, свързани със съдържанието на поканата за ОС, съдът не е имал възможност и не е следвало да обсъжда съдържанието на поканите, както е сторил и СсОС. В касационната жалба и допълнението към нея не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обуславящи наличие на основна предпоставка за достъп до касация, извън доводите във връзка със съдържанието на поканата за ОС, които също не формулират въпрос, само навеждат на такъв и в този вид са обсъдени от настоящият състав на ВКС. Доколкото касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, като ВКС може само да го уточни и конкретизира /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме наличие на други доводи, формулиращи въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, свързани с изложените от въззивния съд мотиви във връзка със сочените от самите касатори – ищци основания за отмяна на взетите от ОС решения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СсОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56/05.05.2016 г. на Силистренски окръжен съд, гражданска колегия по в.т.д. № 55/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.