4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 14.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1101/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 652 от 18.04.2011 г., постановено по т. д. № 519/2010 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 690 от 01.07.2010 г. по т. д. № 37/2009 г. на Софийски градски съд и дружеството – касатор е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 30 000 лв., платена на отпаднало основание – доставка на стоки по фактура № 36 от 12.10.2007 г., ведно със законната лихва от 05.11.2009 г. до окончателното плащане и деловодни разноски в размер на 3 300 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска като поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.319 ТЗ, чл.69, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.1 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано със следните материалноправни въпроси : „1. Трябва ли при безсрочни облигационни задължения /чл.69, ал.1 ЗЗД/ и/или при безсрочни търговски продажби /чл.319 ТЗ/ кредиторът да отправи покана, за да стане задължението изискуемо; 2. Може ли изявление по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договор, съдържащ безсрочно задължение на длъжника, да се направи без преди това да е отправена покана за изпълнение на това безсрочно задължение по чл.69, ал.1 ЗЗД.”. По отношение на първия въпрос касаторът сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че същият се разрешава противоречиво в правната теория и в съдебната практика, за което представя теоретични разработки и решение № 44 от 09.06.2003 г. по в. гр. д. № 100/2002 г. на Бургаски апелативен съд. Във връзка с втория въпрос поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], обл. П., оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да осъди [фирма] да заплати на [фирма] сумата 30 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че посочената сума е платена от ищеца на 09.10.2007 г. авансово като цена на закупени стоки по договор за търговска продажба, оформен с фактура № 36 от 12.04.2007 г., и че подлежи на връщане по силата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като последица от развалянето на договора, извършено от ищеца – купувач с едностранно волеизявление по чл.87, ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на задължението на ответника – продавач за предаване на стоките.
Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответното дружество, че ищецът не е имал право да развали договора, тъй като към момента на отправяне и връчване на волеизявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД /03.10.2008 г./ задължението за предаване на стоките не е било изискуемо и не е подлежало на изпълнение. Позовал се е на разпоредбите на чл.69, ал.1 ЗЗД и чл.303 ТЗ, за да аргументира становището, че задължението за предаване на стоките има безсрочен характер, доколкото страните не са уговорили срок за изпълнението му, и че след като не е постигнато предварително съгласие за отправяне на покана до продавача падежът на задължението е настъпил в момента на получаване на авансово платената от купувача цена. Наред с това съдът е приел, че от получаването на цената до връчване на волеизявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД ответникът е разполагал с достатъчно разумен срок по смисъла на чл.319 ТЗ и бездействието му в рамките на този срок, а и на предоставения с волеизявлението едноседмичен срок, договорът следва да се счита за валидно развален от купувача, който има право да иска връщане на платената на отпаднало основание цена.
За неоснователно е счетено и възражението на ответника, че задължението за предаване на стоките не е било изискуемо поради необходимостта от индивидуализиране на продадените стоки. Решаващият въззивен състав се е мотивирал с разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗЗД и е приел, че при липса на съгласие между страните уговоранета като родова престация е следвало да се индивидуализира посредством предаване на стоките, което е следвало да се извърши от продавача и поради това не може да служи като основание за освобождаване от забавата.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Решаващите мотиви, с които е обоснована основателността на предявения срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, позволяват да се приеме, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В рамките на правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, изяснени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите следва да бъдат уточнени така : Обусловено ли е от изрична покана изпълнението на задължението на продавача за предаване стоките, предмет на търговска продажба, когато купувачът е платил авансово дължимата цена и в договора не е уговорен срок за предаването; Може ли в този случай купувачът да развали договора за търговска продажба с едностранно предизвестие по чл.87, ал.1 ЗЗД, ако преди това не е поканил продавача да му предаде стоките.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното решение № 44 от 09.06.2003 г. по в. гр. д. № 100/2002 г. на Бургаски апелативен съд е постановено по трудовоправен спор за неизплатени разходи за командировка /чл.215 КТ/ и е неотносимо към предмета на настоящото дело. Приложените теоретични разработки нямат връзка с визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания за достъп до касация и не следва да се обсъждат.
Осъществено е алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което следва да се допусне касационното обжалване. На поставените от касатора материалноправни въпроси не е даден изричен отговор в закона и по същите няма константна и задължителна съдебна практика, поради което касационното разглеждане на делото по повод на тях ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 652 от 18.04.2011 г. по т. д. № 519/2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 600 лв. /шестстотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :