1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София 17.01.2020г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2857/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. С., [населено място], подадена чрез адвокат И. М., срещу решение № 2469 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 11565/2017 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 115660/11.05.2017 г. по гр. дело № 33501/2016 г. на Софийския районен съд. Вместо него е постановено решение, с което са изменени на основание чл. 51, ал. 4 СК, определените по споразумение, утвърдено с решение № III-83-303/29.12.2015 г. по гр. д. № 48837/2015 г. на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 29.12.2015 г., мерки относно режима на лични отношения между бащата Н. М. Д. и децата К. Н. Д. и М. Н. Д., в следния смисъл – определен е режим на лични отношения между бащата Н. М. Д. и децата К. Н. Д. и М. Н. Д., ЕГН [ЕГН], както следва:
I–ви период: за първите шест срещи, /шест съботи/ – бащата Н. М. Д. има право да вижда децата К. Н. Д., и М. Н. Д., като ги взема от дома на майката И. К. С. и ги връща в дома на същата, всяка нечетна седмица на годината, само в събота на тази седмица – от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на съботния ден, без преспиване.
II–ри период: считано от изтичане на период I–ви и при действително осъществени 6 срещи между бащата и децата през първия период – бащата Н. М. Д. има право да вижда децата К. Н. Д. и М. Н. Д., като ги взема от дома на майката И. К. С. или от училище и ги връща в дома на същата, съответно ги води на училище, както следва:
1. Всяка нечетна седмица на годината за периода от петък в 18:00 часа до неделя в 18:00 часа, с преспиване;
2. Всяка четна година по 5 дни за Коледната ваканция, с преспиване, считано от 11:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 28 декември;
3. Всяка нечетна година за Великденските празници, с преспиване, считано от 18:00 часа на Велики Четвъртък до 17:00 часа на Светлия Понеделник;
4. Всяка нечетна година бащата има право да взема децата при себе си, с преспиване, 31 последователни дни през месец юли, а всяка четна година бащата ще взема децата при себе си с преспиване, 31 последователни дни през месец август;
5. Всяка четна година бащата има право да взема децата при себе си, за рождените им дни, а именно – четвърти август и четиринадесети юни, считано от 17:00 часа до 21:00 часа на съответния рожден ден, независимо от определените по-горе режими;
6. Всяка година бащата има право да взема децата при себе си за единадесети май, с преспиване, независимо от определените по-горе режими, като ги взема от дома на майката или от училище в 18:00 часа на десети май и ги води на училище на единадесети и дванадесети май /в случай, че двата дни – 11 и 12 май са учебни или единият от тези дни е учебен/, като в случай, че 12 май е неучебен ден, ги връща в дома на майката в 10:00 часа на 12 май.
Производството по делото е започнало по искане с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, подадено от И. К. С., за изменение на определения по споразумение с решение № III-83-303/29.12.2015 г., постановено по гр.д. №48837/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 83-ти състав, режим на лични отношения на бащата Н. М. Д. с децата М. и К.. С отговора си ответникът Н. М. Д. е подал насрещно искане по чл. 51, ал. 4 СК. Въззивният съд е приел, че по делото са установени факти, които представляват изменение в обстоятелствата, при които е бил определен предишният режим, с оглед на което постановените по-рано мерки относно режимът на лични контакти между бащата и децата, следва да бъдат заменени. В тази връзка се е позовал на Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС. Като такива нови обстоятелства е посочил несигурността и емоционалните проблеми, които са имали двете деца, породени от раздялата на родителите; обстоятелството, че бащата е започнал съжителство с трето лице, както и раждането на тяхната сестра, която е от „друга майка“. Според въззивния съд вследствие на тези промени децата са били изправени пред факта, че състоянието на раздяла между родителите им е окончателно и необратимо, и са били заставени да приемат тази нова реалност.
При определяне на режима на лични отношения въззивният съд е взел предвид заключението на вещото лице, изслушано пред втората инстанция, и е приел, че е налице необходимост от период на адаптация в контактите между бащата и децата, така че и бащата, и децата, да осмислят настъпилата промяна и плавно да преминат този период на промяна в живота на всички.
В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Като основание за допускане на касационно обжалвано се сочи и очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата Н. М. Д., с адрес в [населено място], е подал писмен отговор чрез адвокат В. Г., в който е изразила становище за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 84 от 18.04.2018 год. по в. гр. дело № 229/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно. С оглед приетото в т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за валидността на въззивното решение и допустимостта му в обжалваната част ВКС следи служебно, включително във фазата по селектиране на касационните жалби. В тази връзка настоящият състав не констатира вероятност въззивното решение да е недопустимо. Когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето – а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. В този смисъл е налице константна практика на ВКС – например Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр. д. № 1370/2018 г. на Върховен касационен съд, III г.о. С оглед изложеното твърденията на жалбоподателката, че въззивният съд е излязъл извън пределите на заявените от страните искания и поради това е постановил недопустимо съдебно решение, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Липсва и основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съобразени са разпоредбите на чл. 51 и 59 СК, като са изложени мотиви във връзка с приетото от въззивния съд, че е налице изменение на обстоятелствата, налагащо и изменение на режима на лични отношения между бащата и децата. Атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация Н. М. Д.. В първоинстанционното производство по спорна съдебна администрация всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. При обжалване на решенията обаче се прилагат общите правила за разноските – така определение по ч. гр. д. № 4327/2018 г. на Върховен касационен съд, III г.о., поради което жалбоподателката И. С. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Д. реално направените от него разноски пред касационната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, съдържащ в себе си и разписка за платената сума.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2469 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 11565/2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА И. К. С., [населено място], да заплати на Н. М. Д., със съдебен адрес [населено място], сумата 800 лв., представляваща направени разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.