5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
С., 07.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 291/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1868 от 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1474/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 29.07.2010 г. по гр. д. № 425/2008 г. на Пернишки окръжен съд, с което е върната подадената от [фирма] въззивна жалба вх. № 2504/30.04.2010 г. против постановеното по делото решение от 16.03.2010 г. поради пропускане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на въззивното определение по съображения за неговата неправилност. Излага подробни доводи в подкрепа на оплакването, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.37 – чл.39 от ГПК, чл.50 и чл.259, ал.1 от ГПК, като е приел, че обжалваното с въззивната жалба решение е връчено надлежно на дружеството, след като е получено от съдружник в деловодството на съда. Поддържа, че доколкото съдружникът не е бил овластен да представлява дружеството и не са спазени изискванията на чл.50, ал.3 от ГПК относно мястото на връчване, неправилно съдът е приравнил получаването на препис от решението в деловодството на съда на надлежно връчване, респ. на начало на срока за обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящите за изхода на делото процесуалноправни въпроси относно начина и мястото на връчване на решение на страна в съдебното производство и представителството на юридическо лице – страна в гражданския процес, в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с константната практика на ВКС, изразена в множество цитирани определения и в решение № 529/21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Е. И., в който изразява становище за отсъствие на поддържаните от частния жалбоподател основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Пернишки окръжен съд, с което е върната подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решението по гр. д. 425/2009 г., съставът на Софийски апелативен съд е приел за правилни изводите на първостепенния съд, че жалбата е подадена след изтичане на установения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок за въззивно обжалване. За начало на срока е приета датата 16.03.2010 г., на която лицето С. В. И. – съдружник в [фирма], е получил в деловодството на Пернишки окръжен съд препис от атакуваното решение, а с оглед депозирането на жалбата на 30.04.2010 г., срокът по чл.259, ал.1 от ГПК е счетен за пропуснат. Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите на частния жалбоподател за липсата на законови предпоставки получаването на препис от решението от съдружника, извън канцеларията на дружеството, да се зачете за надлежно връчване на решението по смисъла на чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл.50, ал.1 и ал.3 от ГПК. Изложил е съображения, че след като в чл.49 от ГПК за място на връчване е посочено всяко място, на което адресатът може да бъде намерен, не може да бъде отречена възможността връчването да се извърши в деловодството на съда по седалището на страната – търговец. С мотив, че съдружникът заема по-високо място в организационната и корпоративна йерархия на дружеството от това на работниците и служителите, съдът е приел, че доколкото в разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК е признато за редовно връчването на адресираните до търговеца призовки и съдебни книжа чрез всеки работник или служител, който е съгласен да ги приеме, по аргумент за по-силното основание за редовно следва да се счита извършеното по този начин връчване на съдружник.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал потвърждаването на първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни въпроси са обуславящи за изхода на делото и отговарят на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация.
Не са доказани обаче допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Позоваването на задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е неуместно, доколкото релевантните за конкретното дело процесуалноправни въпроси са извън предметния обхват на решението и не би могло да има отклонение при разрешаването им от дадените с него задължителни указания.
Неоснователна е и тезата за противоречие на обжалваното определение с константната практика на ВКС. Представените с частната касационна жалба съдебни актове, с които жалбоподателят се домогва да докаже допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, в по-голямата си част са абсолютно неотносими към конкретния процесуален спор и не доказват противоречива съдебна практика по въпросите за начина и мястото на връчване на съдебни книжа, адресирани до търговец – страна в исковия процес, и представителството на търговеца в процеса, а именно : Решение № 529/21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., разрешава материалноправен спор, без да съдържа произнасяне по посочените процесуални въпроси; В определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на ВКС, І т. о., е разгледано съотношението между разпоредбите на чл.50, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК и чл.50, ал.4 от ГПК при връчване на нотариална покана; В определение № 76/01.02.2010 г. по ч. т. д. № 53/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е разрешен въпроса за нередовност на връчването на съдебни книжа по реда на чл.38 от ГПК чрез лице, което не е посочено като съдебен адресат от страната; В определение № 158/08.03.2010 г. по ч. гр. д. № 79/2010 г. на ВКС, ІV г. о., и определение № 272/27.04.2010 г. по ч. гр. д.№ 178/2010 г. на ВКС, ІV г. о. – въпроса относно началото на срока за обжалване на решенията, постановени по реда на бързото производство по Глава 25 от ГПК; В определение № 205/25.11.2009 г. по гр. д. № 1197/2009 г. на ВКС, ІV г. о. – въпроса за предпоставките на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК за връщане на касационна жалба, когато страната не е отстранила в срок указаните й от състав на ВКС нередовности на жалбата; В определение № 262/30.04.2009 г. по т. д. № 265/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. – въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК /отм./ в случаите, когато ищецът не е подал възражение по чл.250 от ГПК /отм./; В определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 611/12.11.2009 г. по ч. гр. д. № 625/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. – въпросите за последиците от непредставяне на удостоверение за адресна справка на физическо лице – длъжник и ответник в заповедното производство, начина и мястото на връчване на заповедта за изпълнение в хипотезите на чл.46 и чл.47 от ГПК и необходимостта от съобщаване на определението по чл.63, ал.1 от ГПК, с което е отказано продължаване на срок за извършване на процесуални действия; В определение № 458/30.12.2008 г. по гр. д. № 2357/2008 г. на ВКС, ІV г. о. – въпроса за общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, определена според постоянния адрес на ответника – физическо лице; В определение № 704/21.12.2009 г. по ч. гр. д. № 662/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. – въпроса за редовността на връчване на подлежащо на обжалване определение лично на страната в случаите, когато последната е посочила по делото съдебен адрес и адресат по смисъла на чл.39, ал.1 и чл.37 от ГПК; и в определение № 756/30.12.2009 г. по ч. т. д. № 471/2008 г. – въпроси относно реда за връчване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и приложимостта на способа по чл.47, ал.1 от ГПК /залепване на уведомление/ в заповедното производство. С определение № 511/24.06.2010 г. по ч. т. д. № 412/2009 г. на ВКС, І т. о., не е допуснато касационно обжалване на атакуван пред Върховния касационен съд съдебен акт и същото не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Относимо към значимите за настоящото дело процесуалноправни въпроси, е единствено определение № 289/07.10.2008 г. по ч. т. д. № 279/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е отразена константната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.50 от ГПК, уреждаща връчването на призовки и съдебни книжа по делото на страна – търговец. В определението е прието, че за да е редовно, връчването следва да е извършено на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на търговеца – чл.50, ал.1 от ГПК, в неговата канцелария – чл.50, ал.3 от ГПК, лично на търговеца или на негов овластен представител, както и на всеки работник или служител, който е съгласен да приеме връчваните призовки или други съдебни книжа. Като е признал за редовно връчването на препис от решението по гр. д. № 425/2009 г., извършено в място по смисъла на чл.49 от ГПК, различно от канцеларията на дружеството – жалбоподател, и на лице от персоналния състав на дружеството, въззивният съд не е процедирал в противоречие със застъпената в цитираното определение константна практика. Безспорно е, че седалището на [фирма] се намира в района на Пернишки окръжен съд, поради което деловодството на съда се обхваща от понятието „място на връчване” по смисъла на чл.49 от ГПК. Разпоредбата на чл.50 от ГПК не отрича възможността за връчване при условията на чл.49 от ГПК, ако адресатът /търговецът или овластен негов представител/ бъде намерен от длъжностното лице по призоваването на друго място от кръга на посочените в чл.49 от ГПК, извън неговата канцелария. Не противоречи на практиката и становището на съда, че връчването на съдружника С. И. по аргумент за по-силното основание е равнозначно на връчването на работник или служител в хипотезата на чл.50, ал.3 от ГПК. След като съдружникът изрично се е легитимирал с това си качество при подаване на молбата за издаване на препис от решението в съдебното деловодство и се е съгласил да приеме издадения препис, получаването на преписа следва да се приравни на редовно връчване на решението на дружеството на отразената за целта дата /в случая 16.03.2010 г./. Доколкото разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК не изисква упълномощаване на работника или служителя като условие за редовност на връчването /призоваването/, подобно изискване не може да се поставя и за съдружника. За конкретното дело е от значение и обстоятелството, че служебно изпратеният от първоинстанционния съд препис от решението до [фирма] е получен на 16.04.2010 г. от същото лице – съдружникът С. И., на място, различно от канцеларията на дружеството в [населено място] – на домашния адрес на управителя В. И. в [населено място], на [улица][жилищен адрес]. Въпреки това в подадената на 30.04.2010 г. и върната като просрочена въззивна жалба настоящият частен жалбоподател се е позовал именно на това връчване, посочвайки го като меродавен момент, от който е започнал да тече признатия му от закона срок за въззивно обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 1474/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1868 от 25.11.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1474/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :