Определение №455 от 12.5.2016 по гр. дело №4648/4648 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 12.05.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1158/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Г.“-ЕООД чрез процесуален представител адв.П. П. срещу решение от 05.01.2016 г. по гр.д.№9272/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба Р. Е. С. М. чрез пълномощник адв.М. Х., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 22.02.2015 г. по гр.д. №6008/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 73 състав. С него са уважени предявените от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му извършено със заповед № 050/10.01.2011 г. на основание чл.328 ал.2 КТ,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност ръководител отдел в хотел и е уважен искът му с правно основание чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 41 114,22 лв.,представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 13.01.2011 г.-13.07.2011 г.,ведно със законната лихва от 14.02.2011 г. до окончателното плащане.Присъдени са разноски.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ищецът е оспорил уволнението с възражението,че не е налице нов договор за управление на управителя на дружеството-работодател и че в тежест на последното е да установи фактите,на които се основава заповедта за уволнение. Посочил е, че предпоставка за надлежното упражняване правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл.328 ал.2 КТ е служителят да заема ръководна длъжност, да е налице нов договор за управление на предприятието, трудовото правоотношение да е прекратено не по-късно от девет месеца след като е започнало изпълнението по новия договор за управление.Целта на правната уредба е да се даде възможност на новия управляващ да сформира екип за постигане на заложените в договора за управление цели.Позовавал се е на решение по гр.д.№168/2011 г., ІV г.о.,според което договорът за управление съдържа бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които трябва да бъдат постигнати, въз основа на бизнес-задачата трябва да се разработи бизнес-програма,която да бъде изпълнена.Поради това на новия управляващ е предоставена възможност да сформира управленски екип и в частност-правата по чл.328 ал.2 КТ. Законът отдава значение на сключването на нов договор за управление на предприятието и на неговото съдържание- постигането на конкретни икономически цели. С оглед поетата бизнес-задача управителят преценява дали да се освободи от служители от ръководния екип на предприятието.Тази преценка е обвързана с изпълнението на новата бизнес-задача и желаните икономически резултати. Преценката на работодателя следва да произтича от това кое лице е подходящо в дейността по изпълнение на приетата бизнес-програма. Фактът на наличие на нов договор за управление винаги се свързва с наличието на бизнес-задача,независимо дали тя е част от договора или се съдържа в други документи, стига да е налице връзка между тях. Въззивният съд е приел ,че в процесния договор не са налице клаузи имащи характер на бизнес-план, нито е представен самостоятелен такъв, нито са направени твърдения за наличието му. Направил е извод,че когато ищецът твърди липса на нов договор за управление ,той не носи доказателствената тежест да установи тази липса, а работодателят следва да докаже, че е налице договор ,отговарящ на всички изисквания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Извежда следните процесуалноправни въпроси:
-възможно ли е съдът да основе съдебното решение по иск за признаване незаконосъобразност на уволнение по чл.344 ал.1 т.1 КТ,като се основава на факти,които опорочават, отлагат или погасяват оспореното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени в исковата молба;
-ако договорът за управление предвижда бизнес-програмата да се съдържа в други документи, чиято липса ищецът не е оспорил при първоинстанционното разглеждане на делото,задължен ли е ответникът да осъществява доказване и за тях;
-съобразно приложението на диспозитивното начало, възможно ли е съдът да се самосезира с факти, които не са посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба или в първото по делото заседание;
-възможно ли е първоинстанционнният съд да постанови решението си на факт,за който не е разпределял доказателствената тежест и не е давал указания по чл.146 ал.2 ГПК.
Твърди,че по първите два въпроса въззивният съд е дал положителни отговори в противоречие с правните разрешения в решения на ВКС по гр.д. № 64/ 2014 г., ІV г.о., гр.д.№1224/2010 г., ІV г.о. и гр.д.№127/2010 г., ІV г.о., , от които прави пространни цитати. За пълнота се позовава и на определение по гр.д.№4567/2014 г.,ІV г.о., с което е разгледан идентичен казус.Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК прилага решение на СГС, за което няма данни дали е влязло в сила.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК – т.1, общо основание за допустимост на касационното обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля.Необходимо е да бъде доказано и допълнително основание, като въпросът бъде развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Първият и третият от така поставените от касатора въпроси произтичат от становището му за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен с оглед обстоятелства, на които ищецът не е основал предявения иск за отмяна на незаконно уволнение.Тази негова позиция не може да бъде споделена при направения от въззивния съд извод,че сключването на нов договор за управление винаги следва да се свързва с поставяне на бизнес-задача,независимо дали тя е формулирана в него или в други документи.Само договор съдържащ това условие може да бъде преценяван като договор, който има характера на такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ и който дава възможност на управляващия да извърши уволнения на стария ръководен персонал.Само когато работодателят докаже ,че е сключен именно такъв нов договор,съдържащ бизнес-задача, а не въобще договор за управление, той може да се освободи от лица от ръководството, които не биха били необходими за реализацията й. В исковата молба се съдържа изричното възражение,че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, тъй като не е налице нов договор за управление.При наличието на такова оспорване, в тежест на касатора е да докаже не просто сключването на нов договор за управление, а договор за управление даващ възможността по чл.328 ал.2 КТ. Поради това посочените въпроси не могат да бъдат преценени като релевантни. В този смисъл е и създадената задължителна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил- решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, по гр.д.№ 168/ 2011 г.,ІV г.о., гр.д. № 67/ 2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 346/ 2015 г., ІV г.о., гр.д.№ 4502/2013 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 5537/ 2014 г.,ІV г.о., гр.д.№ 937/ 2011 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 726/2011 г.,ІV г.о., гр.д.№ 728/ 2011 г.,ІV г.о. и др. Същевременно съдебната практика, на която касаторът се е позавал е неотносима, в нея са дадени отговори на въпроси, с които въззивният съд не е занимавал и които са обвързани с хипотези,които не са възникнали по спора. Така с първото посочено от него решение е разрешен въпросът дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за нездаконно по чл.344 ал.1т.1 КТ, което се основава на факти,които опорочават,отлагат или погасяват оспореното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение,но не са посочени от ищеца в исковата молба. С второто решение, на което се е позовал касаторът е разрешен въпросът за възможността на ищеца да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаването на исковата молба- хипотеза която също не е възниквала в хода на делото.
Вторият поставен въпрос е частично релевантен, с изключение на съдържащото се в него становище на касатора, че бизнес-задачата се съдържа в други документи, чиято липса ищецът не е оспорил при първоинстанционното разглеждане на делото.Както вече беше изложено, ищецът е направил общо оспорване за липса на нов договор за управление, съдържащо се в исковата молба. В съответствие с цитираната практика въззивният съд е направил извод,че е в тежест на работодателя да докаже сключването му и респективно съответствието му с изискванията за наличие на възможност за уволнения.
Последният въпрос също не изпълнява изискванията за общо основание за допустимост, доколкото се отнася до процесуалните действия на първоинстанционния съд, а предмет на касационно обжалване е решението на въззивния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че с приложеното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК не се създава съдебна практика, тъй като с него не се формира сила на пресъдено нещо. Не представлява съдебна практика и решение, за което няма данни да е влязло в сила.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Същите са установени с представения договор за правна защита и съдействие,съдържащ отбелязване за плащането им в брой.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2016 г. по гр.д.№9272/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-г въззивен състав.

ОСЪЖДА „Г.“-ЕООД да заплати на Р. Е. С. М. сумата 1 500 лв. направени разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар