7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 09.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2086 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищците Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. против Определение № 403 от 25.06.2018г. по ч.т.д.№ 297/2018т на АС Варна, ТО, 2 състав в частта, с която е потвърдено Определение № 1457 от 25.04.2018г. по т.д.№ 207/2018г. на ОС Варна:
– за прекратяване на производството по делото по исковете за прогласяване нищожността на решения на Общото събрание на съдружниците на „Бентли“ООД, предявени срещу физически лица – последващи приобретатели на дружествени дялове;
– за прекратяване на производството по исковете за прогласяване нищожността на устройствени актове /Устав и Дружествен договор/ по отношение на същите физически лица;
– за прекратяване на производството по делото по исковете за установяване, че ищците са собственици на капитала на „Бентли“ООД по отношение на същите физически лица.
Производството по делото е останало висящо:
– по иска за прогласяване нищожност на решения на ОСС на дружеството, предявен срещу „Бентли“ООД; по исковете за прогласяване нищожност на договори за прехвърляне на дружествени дялове, които искове са счетени за допустими от въззивната инстанция не само по отношение на страните по съответния договор по чл.129 ТЗ, но и по отношение на дружеството и по отношение на другите /предходни и последващи/ приобретатели на дружествени дялове – ответните физически лица;
– по исковете за прогласяване нищожност на устройствени актове на дружеството, предявени срещу „Бентли“ООД;
– по иска за установяване, че ищците са собственици на капитала на „Бентли“ООД, предявен срещу същото дружество.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че в конкретния случай лицата, ползващи се от актовете, чиято недействителност целят да бъде установена в процеса, са и ответниците физически лица, поради което по отношение на тях е налице пасивна процесуална легитимация.
В изложението по чл.284,ал.3,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/При искове за установяване на неистинност на вписани в ТР обстоятелства – установяване на нищожност на правни сделки – решения на ОСС, устави и дружествени договори на търговското дружество, налице ли е пасивна процесуална легитимация за лицата, които се легитимират като собственици на дружествени дялове и са вписани като съдружници в процесното дружество въз основа на оспорени от ищците сделки и документи и които физически лица са страни по оспорените правни сделки. Като допълнително основание е въведено даденото разрешение в т.1 на ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и особеното мнение към решението по т.д.№ 3458/2012г. на САС, ТО, 5 състав.
2/ Посочва се, че в обжалваното определение са разрешени и въпросите за наличието на правен интерес от водене на установителни искове срещу лицата, вписани като съдружници в търговско дружество, които претендират, че са собственици на дружествени дялове на процесното дружество и са вписани като съдружници – при искове по чл.124 ГПК за установяване, че ищците са действителни собственици на капитала на търговско дружество, налице ли е правен интерес от предявяване на иска срещу лицата, вписани като съдружници или такъв е налице само по отношение на търговското дружество. Посочена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 407/2014г. на 2 т.о. на ВКС, Решението по гр.д.№ 1526/2013г. на ВКС, по гр.д.№ 583/2011г. на ВКС, по гр.д.№ 4870/14 и по гр.д.№ 846/10 на ВКС които не са приложени; цитира се даденото с тях принципно разрешение относно съществуването на правен интерес от предявяване на установителен иск, но произнасянето не е в хипотеза на иск по чл.365,т.3 ГПК.
3/При твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са поставени въпросите: При установяване по съдебен ред на нищожността на вписани обстоятелства с установителни искове по чл.124 ГПК и чл.26 ЗЗД, което установяване е предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.29 ЗТР, следва ли състезателното производство по установителните искове да бъде проведено с участието на лицата, ползващи се от оспорените обстоятелства и опорочения охранителен иск. При предявяване на посочените установителни искове, физическите лица, които се ползват от оспорените документи и опорочените охранителни актове пасивно легитимирани ли са да отговорят по искове; При искове по чл.124 ГПК за установяване, че ищците са действителни собственици на капитала на търговско дружество, налице ли е правен интерес от предявяване на иска срещу лицата, вписани като съдружници в дружеството или такъв е налице само по отношение на дружеството.
4/ Поддържа се, че с оглед на посоченото в изложението е налице и очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на обжалването по чл.280,ал.2 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела по отношение на исковете за прогласяване нищожност на конкретни решения, взети на съответни общи събрания на съдружниците на „Бентли“ООД /Протоколи от 25.03.2008г., 27.03.2008г., 11.12.2008г. и 15.04.2013/, предявени срещу физическите лица /предходни и заличени в ТР приобретатели на дружествени дялове Д. А., С. А., А. М. и вписаните понастоящем като съдружници в дружеството и притежатели на дружествени дялове П. М. и Д. Д./, че правният интерес от провеждането на иска се извежда от твърденията на ищците за запазване на правата им като собственици на капитала на ответното дружество при наличие на вписани други в ТР съдружници и управители, но доказването на собствеността на ищците върху дружествените дялове касае единствено дружеството, което обуславя липсата на пасивна процесуалноправна легитимация на физическите лица, конституирани като ответници.
По отношение на исковете за прогласяване нищожност по отношение на физическите лица-ответници на уставите от 25.03.2008г., 27.03.2008г., 11.12.2008г. и на дружествения договор от 15.04.2013г., въззивната инстанция е посочила, че те са основани на доводите, че съдружниците, приели тези актове, не са оправомощени тъй като разпоредителните сделки, легитимиращи ги като съдружници, не са произвели прехвърлително действие, но тези твърдения обосновават процесуална легитимация единствено по отношение на ответното дружество.
По исковете, предявени срещу физическите лица по установителния иск, че ищците са собственици на капитала на дружеството са изложени съображения, че съгласно твърденията на ищците по исковата молба и допълнителните уточнения, е въведено твърдение, че Г. И., Н. Я. и П. П. са единствени собственици на капитала и че последващите вписвания на прехвърлителните сделки с дружествените дялове са извършени от несобственици и са им непротивопоставими, но това твърдение обосновава правен интерес само по отношение на дружеството.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно:
При формулирането на въпросите частните касатори смесват иска по чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, който е за защита срещу вписването /първия въпрос – „при искове за установяване нищожност на вписани в ТР обстоятелства…“ и третия въпрос „при установяване по съдебен ред на нищожност на вписани обстоятелства…“/ с установителен иск за нищожност на актовете, които са били представени при вписването /решения на ОСС, обективирани в протоколи и новите устройствени актове на дружеството/, от което пряко произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването по тях.
Предмет на производството, в което е поставено обжалваното определение не е иск по 365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване нищожност на решения на ОС и устройствени актове на дружеството и това е обхватът на произнасяне с атакувания въззивен акт. Доколко такъв самостоятелен иск е допустим е друг въпрос с оглед забраната за reformatio in pejus. Предявен е и иск за установяване, че ищците са собственици на капитала на „Бентли“ООД. Отделен е въпросът, че с влязло в сила определение /видно от определението по ч.т.д.№ 2442/2017г. на Първо т.о. на ВКС/ е прекратено производството по друг спор /т.д.№ № 1960/2015г. на Варненския ОС/ по предявените от същите ищци искове с правно основание чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР срещу същите физически лица, които са ответници по настоящия спор.
Поставените от частните касатори други въпроси не кореспондират с решаващите правни изводи на въззивния състав за недопустимост на исковете срещу физическите лица, тъй като по отношение на всяка от установителните претенции с различен предмет /нищожност на решения на общо събрание, на устройствени актове и собствеността върху капитала/ са изложени конкретни самостоятелни съображения. Поради това формулираните в изложението въпроси не притежават характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. – да са по включените в спора правни проблеми, които са обусловили решаващите мотиви за изхода на делото. Въпросите са поставени при довод, че лицата, ползващи се от актовете, чиято недействителност целят да бъде установена в процеса, са и ответниците физически лица, поради което по отношение на тях е налице пасивна процесуална легитимация. Тази теза, освен че не изпълва съдържанието на конкретното произнасяне от Варненския АС по всеки от исковете, е подчинена и на неправилното разбиране на касаторите. Нито решенията на ОС нито устройствените актове са насочени към трети лица, нито са типични правни сделки, Правоотношението не е насрещно, а спрямо учреденото юридическо лице. Именно това обосновава пасивната легитимация по иск за установяване нищожност на решение на ОС /по силата на което се приема и устройственият акт/. Както е посочено в т.1 на ТР №1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2002г., правата и задълженията на участниците в търговското дружество не са насрещни, а спрямо учреденото юридическо лице, а решенията на ОС са резултат от волята на мнозинството. Тезата на касаторите за необходимост в процеса да участват всички лица, които са били съдружници, съотв. понастоящем са притежателите на дружествени дялове, противоречи на предприетите от тях процесуални действия, тъй като в процеса не е конституиран като ответник вписаният понастоящем в ТР съдружник В. К. Г..
Неоснователно е позоваването и на допълнителната предпоставка – твърдяното противоречие с практиката на ВКС, на която частните касатори се позовават. Провеждането на всеки установителен иск е обусловено от обосноваването на конкретен правен интерес, поради което цитираната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.124 ГПК е неотносима към настоящите хипотези. Както се посочи произнасянето в цитираните актове на ВКС не е не е в хипотеза на иск по чл.365 т.3 ГПК. Съответният правен интерес така, както е обоснован от ищците, е обсъден от въззивната инстанция, но правни въпроси по конкретното произнасяне отсъстват.
Необосновано е и наличието на приложното поле на предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като то не се състои в формалното цитиране на разпоредбата, а предпоставя надлежното му аргументиране.
Необосновано е и искането за допускане на обжалването на основанието по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК – поради твърдяната очевидна неправилност. Частните касатори неправилно отъждествяват основанието по чл.280,ал.2 ГПК – очевидната неправилност с предпоставките за допускане до касация в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК. Общата предпоставка за допускане до касация на основание чл.280,ал.1 ГПК не е тъждествена на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
По отношение на последния установителен иск – че ищците са собственици на капитала на ответното дружество, защитата, която касаторите претендират в настоящото производство е идентична с търсената с иска по чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ /която е предмет на иска им по т.д.№ 1960/2015г. на Варненския ОС – за признаване за установено по отношение на дружеството вписването в ТР на несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове от Д. С. А. на С. Б. С., заличаване на Д. С. А. като управител и едноличен собственик на капитала, вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала – С. Б. С.; прехвърляне на дружествени дялове от С. Б. С. на А. И. М. и вписване на нов съдружник; заличаването на съдружниците С. Б. С. и А. И. М. и вписване на тяхно място като съдружници в дружеството на П. Д. М.; прехвърлянето на дялов капитал от прехвърлителя С. Б. С. на приобретателя П. Д. М. и прехвърлянето над ялов капитал от прехвърлителя А. И. М. на приобретателя Д. Г. Д. и вписване на П. Д. М. и Д. Г. Д. като управители на дружеството/.
Правна последица от уважаването на иска по чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е заличаването на вписаните обстоятелства, от което ще следва легитимацията на ищците като собственици на капитала, съгласно вписването, предхождащо заличените вписвания. Собствениците на капитала на търговското дружество са установими от вписванията в ТР – чл.2,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и тези обстоятелства са публични – чл.11 ЗТРРЮЛНЦ, поради което установяването по съдебен ред на принадлежността на капитала по отношение на конкретни физически лица е безпредметно, лишено от правен смисъл, което пряко обуславя липсата на правен интерес като предпоставка за допустимост на установителния иск срещу тях.
В правораздавателната власт на съда, пред който е висящ настоящия спор е да прецени допустимостта на иск за установяване нищожност на подлежащи на вписване в ТР и вписани решения на ОСС. Както бе посочено по-горе, не е налице знак на равенство между вписване на обстоятелство и вписване на решение на общо събрание на дружеството. Решението на ОСС не подлежи на вписване като документ. Подлежи на вписване обстоятелството, внасящо правна промяна по отношение на дружеството и по отношение на което обстоятелство решението е само способ.
За пълнота на изложението, ще следва да се посочи, че установителните искове по чл.124 ГПК са субсидиарни. Оспорването на действителността на вписани/заявени за вписване в търговския регистър обстоятелства по реда на установителния иск по чл.365 т.3 ГПК имплицитно включва оспорване на материализиращите тези обстоятелства документи (протоколи от ОС, устави, пълномощни и пр.). Правният интерес от този иск е обусловен от законово определената последица – заличаване на вписаното обстоятелство в търговския регистър – чл.29 ЗТР. Недопустимо би било предявяване на самостоятелен установителен иск било по чл.124 ал.1 ГПК, било по чл.124 ал.4 ГПК, ако правната последица би била различна, т.е. не би довела до промяна досежно подлежащи на вписване или вписани обстоятелства.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 403 от 25.06.2018г. по ч.т.д.№ 297/2018т на АС Варна, ТО, 2 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: