Определение №469 от 17.10.2016 по ч.пр. дело №4137/4137 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 469

гр.София, 17.10.2016

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4137 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1234 от 06.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 1188/2016 г., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение частна жалба на М. Н. Банков против определение № 377 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 389/2016 г. на Районен съд – Асеновград, с което е върната искова молба от 11.03.2016 г. поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
Жалбоподателят М. Н. Банков, действащ чрез адв. Е. Б. поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение. Развива съображения, че когато съдът констатира нередовност на исковата молба е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това – чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК. Твърди се, че посоченото задължение не е било изпълнено от първоинстанционния съд, тъй като на ищеца не е била съобщена възможността да използва правна помощ при отстраняване на нередовностите на подадената от него искова молба. По тези съображения се иска отмяната на атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 11.03.2016 г. частният жалбоподател – ищец в производството М. Банков е предявил иск срещу Е. А.. С разпореждане от 12.03.2016 г. на съдията – докладчик исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира какво е искането му до съда, да посочи цена на иска, да изложи всички обстоятелства, на които основава иска си, да посочи ЕГН, ответник, седалище и адрес на управление на същия, доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях, да внесе държавна такса по сметка на Районен съд – Асеновград и да представи преписи от исковата молба за връчване на насрещната страна. След като е констатирал, че дадените на ищеца указания не са изпълнени в предоставения едноседмичен срок, а съобщение за тях е редовно връчено на страната, съдът е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на районния съд, според които дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са били изпълнени в едноседмичен срок от съобщението. При тези съображения е прието, че правилно са били приложени последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба е върната.
В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди, че въззивният съд е постановил определението си в противоречие с практиката на ВКС по въпроса съществува ли за съда задължение при констатиране на нередовност на подадената от ищеца искова молба да му се съобщи в самото разпореждане за без движение, че има възможност да ползва правна помощ. За да обоснове соченото допълнително основание за селектиране на частната жалба, жалбоподателят се позовава на определение № 670 от 30.12.2010 г., по ч.гр.д. № 548/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Настоящия състав намира обаче, че въпросът, който се поставя за разглеждане от жалбоподателите като съществен за спора не следва да се цени като обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не изпълва соченото общо основание за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател обосновава относимостта на поставения въпрос с твърдения, че първоинстанционният съд не е указал на ищеца възможността да използва правна помощ, с което неоснователно е ограничил правото му на защита в процеса. Това фактическо твърдение не намира опора в данните по делото. От намиращата се на л. 4 на първоинстанционното дело обратна разписка е видно, че наред с указанията на съдията-докладчик по делото, така както същите са формулирани с разпореждане от 12.03.2016 г., в разписката е възпроизведено и указание до страната, че при желание същата може да използва правна помощ при необходимост и право за това. Ето защо, не може да се приеме, че както първоинстанционния съд, така и въззивният са възприели крайния си извод за наличие на нередовна искова молба при липса на пълни и надлежни указания до страната съобразно изискванията на чл. 129 ГПК. По същите съображения не може да се приеме за основателно и искането на жалбоподателя да бъде допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки, че по допълнителните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав не дължи произнасяне съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че Районния съд в [населено място] е действал в съответствие с посочената и представената от жалбоподателя задължителна съдебна практика, според която при даване на указания по редовността на исковата молба съдът дължи да съобщи на ищеца също и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
С оглед изложеното касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд определение не следва да бъде допуснато.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 1234 от 06.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 1188/2016 г. на Пловдивският окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар