7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
С.,01.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 209/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и [фирма] – двете дружества със седалище в [населено място], срещу определение № 1596 от 18.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1275/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С обжалваното определение е потвърдено определение от 30.06.2010 г. по гр. д. № 366/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от [фирма] и [фирма] искове за осъждане на ответника М. Мошин да спре използването на територията на Република България на регистрираната от него марка на Общността „BULGARTEL” с рег. № 5066311 на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Частните жалбоподатели излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията си за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените искове като сочат, че същите са резултат от неточно тълкуване и прилагане на разпоредбите на § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО /обн. в ДВ бр.73/2006 г./ и чл.110 и чл.111 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на Общността.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания, поддържани във връзка със следните въпроси : Допуска ли българското национално право самостоятелен иск за защита по смисъла на чл.110 и чл.111, пар.1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на носителя на по-ранна марка с национално значение, заявена или регистрирана преди датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, или на по-ранно право с национално значение, придобито преди тази дата, срещу използването на марка на Общността, която проявява действието си на територията на Република България след присъединяването; Какви са предпоставките, при които възниква правото на иск по § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО във вр. с чл.111, пар.1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 за забрана срещу използването на марка на Общността на територията на Република България и съставлява ли нарушението на по-ранната марка или право с национален обхват елемент от фактическия състав, пораждащ правото на такъв иск; Кога марката трябва да е заявена или регистрирана, респ. правото да е придобито, за да могат да се считат за по-ранна марка или друго право с национален обхват по смисъла на § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО и да послужат като основание за предявяване на иск за забрана срещу използването на марка на Общността у нас. Частните жалбоподатели твърдят, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата – основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, за което представят влязло в сила решение по т. д. № 1664/2007 г. на Софийски градски съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК мотивират с необходимостта от тълкуване на приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 207/2009 г. и § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО с цел уеднаквяване на съдебната практика. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване релевират недопустимостта на атакуваното определение, аргументирана с доводи за произнасяне по недопустим иск.
Ответникът М. Мошин от Великобритания е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител по делото, в който изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 366/2010 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от [фирма] и [фирма] субективно съединени искове, с които дружествата – ищци са поискали на основание § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО /обн. ДВ бр.73/2006 г./ във вр. с чл.107, пар.1 от Регламент № 40/94 /понастоящем чл.111, пар.1 от Регламент (ЕО) № 207/2009/ да бъде осъден ответникът М. Мошин да спре използването на марка на Общността „BULGARTEL”, регистрирана под № 5066311 във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар за няколко класа стоки и услуги, в т. ч. и за телекомуникационни услуги от клас 38 по Ницката конвенция, на територията на Република България. Ищецът [фирма] е обосновал активната си материалноправна легитимация по иска с качеството си на притежател на по-ранно право по см. на § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО, а именно – правото върху фирменото наименование „Булгартел”, придобито от датата на вписване на дружеството в Търговския регистър /30.11.1994 г./ и противопоставимо според твърденията му на притежаваната от ответника марка на Общността, заявена на 09.05.2006 г. и регистрирана на 28.04.2009 г., както и с качеството си на притежател на идентична словна марка „Булгартел”, заявена на 12.06.2006 г. и регистрирана с рег. № 64612 в Патентното ведомство на Република България на 16.04.2008 г. за стоки и услуги от клас 38 по Ницката конвенция. Активната легитимация на ищеца [фирма] е обоснована с придобитото от него, по силата на сключен с [фирма] договор от 13.01.2010 г., право върху марката „Булгартел” с рег. № 64612 и с качеството му на подател на заявка от 11.12.2008 г. за регистрация на нова комбинирана марка за стоки и услуги от клас 38 на Ницката конвенция със словно наименование „B. T. YOUR SOLIDGROUND N.”. Исковете са основани на твърдения, че като последица от присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от датата на присъединяването – 01.01.2007 г., марката на ответника е разпростряла автоматично действието си на територията на Република България и за ищците, в качеството им на притежатели на по-ранно право и на по-ранна марка с национален обхват, е възникнало право да предявят иск по чл.107, пар.1 от Регламент № 40/94 във вр. с § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО за забрана срещу използване на марката на Общността на територията на Република България, където техните права се ползват със защита. Правният интерес на [фирма] е аргументиран и с полученото от Патентното ведомство уведомление за евентуален бъдещ отказ за регистрация на заявената на 11.12.2008 г. марка поради наличие на вече действаща за територията на България марка на Общността за същия клас /38/ услуги.
С определение от 30.06.2010 г. съставът на Софийски градски съд е прекратил производството по делото, след като е приел предявените искове за недопустими. Сезиран с частна жалба от двете дружества – ищци, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд е застъпил становище, че разпоредбата на § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО допуска предявяването на иск за забрана на използването на марка на Общността при условията на чл.110 и чл.111 от Регламент (ЕО) № 207/2009 /съответстващи на чл.106 и чл.107 от отменения Регламент № 40/94/, ако по-ранната марка е била регистрирана или заявена или по-ранното право е било придобито преди датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, само при условие, че е осъществено нарушение на по-ранната марка или право, чиято защита според българското законодателство е уредена по исков ред. С аргумент, че предявеният от [фирма] иск не е предвиден в действащия ЗМГО, решаващият въззивен състав е възприел извода на първата инстанция за неговата недопустимост. За съответстващ на закона е приет и извода за недопустимост на предявения от [фирма] иск поради липса на правен интерес. Изложени са съображения, че доколкото ищецът признава в исковата молба, че ответникът не използва марката на Общността, не е налице нарушение защитаваната по-ранна марка с национално значение, което нарушение е предпоставка за предявяването на иска по § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО. Като допълнителен аргумент е посочено обстоятелството, че заявената за регистрация марка /„B. T. YOUR SOLIDGROUND N.”/ е последваща спрямо марката на Общността на ответника, поради което ищецът не разполага с право да се противопостави срещу използването на последната в България.
По допускането на касационно обжалване :
Неоснователно е искането на частните жалбоподатели за допускане на въззивното определение до касационен контрол поради процесуалната му недопустимост. Въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на предявените искове в очертаните със сезиращата частна въззивна жалба предели като е съобразил основанието и петитума на исковата молба, определящи спорния предмет на делото. Не се констатират данни за произнасяне по недопустими искове и релевираните в тази насока доводи не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с поставените в изложението и цитирани по-горе процесуалноправни и материалноправни въпроси. Предвид решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на предявените искове, въпросите са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация.
Представеното с изложението влязло в сила решение № 420/08.05.2009 г. по т. д. № 1664/2007 г. на Софийски градски съд доказва тезата на частните жалбоподатели за противоречива съдебна практика по въпросите за допустимостта на иска по § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО във вр. с чл.111, пар.1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и предпоставките за неговото предявяване. С цитираното решение съдът се е произнесъл по иск, предявен от притежател на регистрирана преди датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз национална марка, за забрана на използването на марка на Общността на територията на България поради по-ранния характер на националната марка. Искът е счетен за допустим като е прието, че правото за предявяването му произтича пряко от разпоредбите на § 26, ал.5 от ЗИДЗМГО и чл.111, ал.1 от цит. Регламент, без да е поставяно в зависимост от наличието или отсъствието на реално нарушение на защитаваната марка. В противоположен смисъл е произнасянето в обжалваното определение, което насочва към визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Поради доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не следва да се обсъжда алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По основателността на частната касационна жалба :
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В разпоредбата на чл.165, пар.1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 е предвидено, че от деня на присъединяване на България и на други посочени държави към Европейския съюз марка на Общността, която е регистрирана или за която е подадена заявка за регистрация в съответствие с Регламента преди датата на присъединяването, разпростира действието си върху територията на новите държави – членки с цел да се гарантират еднакви последици в цялата Общност. За да се разреши колизията между разпростиращите действието си марки на Общността и заявените или регистрирани в новите държави – членки марки, респ. придобитите в тях други права по смисъла на пар.53, ал.2 от Регламента, преди датата на присъединяването, в чл.165, пар.1 от Регламента е призната правна възможност за притежателите на по-ранни марки или права с национален обхват да се противопоставят срещу използването на марките на Общността по силата на членове 110 и 111 от Регламента. Предпоставките, с които е обвързана принципната възможност за забрана, са марката или друго право с национално значение да са по-ранни спрямо марката на Общността и марката да е била заявена, респ. правото е било придобито добросъвестно, в новата държава – членка преди датата на присъединяването или където е приложимо, датата на приоритета предхожда датата на присъединяване. Разпоредбата на чл.110 от Регламента, към която препраща чл.165, пар.5, постановява, че регламентът не засяга правото, съществуващо по силата на законодателството на държавите – членки, за завеждане на иск за нарушение на по-ранни права по смисъла на чл.8 /върху марки/ или на чл.53, пар.2 /други права, в т. ч. и правото на наименование – б.”а” от пар.2 на чл.53/, срещу използването на последваща марка на Общността, освен в случаите по изр.2 на пар.1 на чл.110 от Регламента. Другата разпоредба, към която има препращане в чл.165, пар.5, е тази на чл.111 от Регламента, в чийто пар.1 е признато право на притежателя на по-ранно право /по см. на чл.8 – върху марка, и по см. на чл.53, пар.2 – друго право/ с местен обхват да се противопостави на използването на марка на Общността на територията на държавата, в която неговото право е защитено, при условие, че законодателството на неговата държава – членка позволява това. Аналогична уредба се съдържа и в отменения с Регламент (ЕО) № 207/2009 предходен Регламент /ЕО/ № 40/94, действащ към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз – 01.01.2007 г.
С ПЗР на ЗИД на ЗМГО, обн. в ДВ бр.73/2006 г., е въведена разпоредбата на § 26, ал.5 /в сила от 01.01.2007 г./, с която в съответствие с действащия тогава Регламент № 40/94 е уредена правната възможност за предявяване на иск пред компетентния съд в Република България по чл.72г, ал.3 от ЗМГО /Софийски градски съд/ за забрана срещу използването на марка на Общността, разпростряла действието си на територията на страната след 01.01.2007 г., съобразно предвидените в чл.106 и чл.107 от Регламента, съотв. чл.110 и чл.111 от Регламент № 207/2009., условия. Правото на иск по § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО е признато в полза на притежателите на по-ранни марки или права с национален обхват, ползващи се със защита в Република България преди датата на присъединяването. С приемането на § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО е изпълнено условието на чл.107, пар.1 от Регламент № 40/94, съотв. чл.111, пар.1 от Регламент № 207/2009, тъй като с изрична норма в българския национален закон е регламентирана възможността носителите на по-ранни права по см. на чл.8 и чл.53, ал.2 от Регламент № 207/2009 г. да предявяват самостоятелни искове с цел забрана на използването на марки на Общността на територията на Република България.
В конкретния случай частните жалбоподатели [фирма] и [фирма], позовавайки се на по-ранни свои права по смисъла на чл.107, пар.1 от Регламент № 40/94, съотв. чл.111, пар.1 от действащия Регламент № 207/2009, придобити в България преди 01.01.2007 г., са предявили пред съда по чл.72г, ал.3 от ЗМГО искове за забрана на използването на регистрираната от ответника марка на Общността „BULGARTEL” на територията на Република България. Допустимостта на така предявените искове произтича пряко от разпоредбите на чл.111, пар.1 от Регламент № 207/2009 г. във вр. с § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО. Посочените разпоредби обуславят възникването на правото на иск единствено и само от две предпоставки – наличие на твърдени от ищеца по-ранни права с национална защита и обхват, придобити преди датата на присъединяването, и разпростиране действието на марката на Общността на ответника на територията на Република България вследствие извършеното на 01.01.2007 г. присъединяване на България към Европейския съюз. Изискването за реално нарушение на по-ранното право не е въведено от законодателя като елемент от фактическия състав, пораждащ правото на иск по § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО, поради което нарушението е без значение за правния интерес от търсената с този иск защита. В такъв смисъл е и произнасянето в решението по т. д. № 1664/2007 г. на Софийски градски съд, практиката в което настоящият състав приема за правилна. Преценката дали ищците действително са носители на по-ранни права по смисъла на чл.111, пар.1 от Регламент № 207/2009 и дали в това качество са материалноправно легитимирани да искат забрана на регистрираната от ответника марка на Общността в Република България на основание § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО е относима към основателността на исковете, а не към тяхната допустимост.
Като е приел, че с оглед характера и момента на възникване на защитаваните с исковете на [фирма] и [фирма] права предявените искове са недопустими, въззивният съд незаконосъобразно е обвързал допустимостта на исковете с предпоставките за тяхната основателност, в резултат на което неправилно е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по съществото на правния спор, въведен с предявените от [фирма] и [фирма] против Мохмад Мошин искове с правно основание чл.111, пар.1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 във вр. с § 26, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗМГО /обн. в ДВ бр.73/2006 г./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1596 от 18.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1275/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, и потвърденото с него определение от 30.06.2010 г. по гр. д. № 366/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :