Определение №506 от 9.11.2018 по гр. дело №848/848 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 506

София, 09.11.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3378/2018 година по описа на І г.о.

Производството е по чл. 307 ГПК.

Сдружение „Ф. К. В.“, представлявано от управителя П. В. Н. е подал молба вх. № 41358 от 03.07.2018 г. по пощата на 02.07.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, II г.о. № 58 от 29.05.2018 г. по гражданско дело № 2300/2017 г.
Молителят твърди, че на 30.03.2018 г. в съдебно заседание по гр.д. № 3161/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд се запознал със съдържанието на представените акт № 210 от 04.01.1984 г. на РНС – район „Х. Б.“- [населено място] и акт № 2065 от 20.07.1989 г. на Първо кметство на Общинския народен съвет. В акта за публична общинска собственост № 125 от 16.07.1998 г., с който ответникът [община] се легитимира като собственик на имот с идентификатор № 56784.530.9709 по плана на КККР на [населено място] тези документи били посочени като удостоверяващи правоприемство между държавата и общината по отношение на имота. В действителност в актовете били записани само сгради без земя, поради което не може да се приеме, че процесният имот е бил държавен и впоследствие с влизане в сила на ЗМСМА е станал общинска собственост. След като атакуваното решение се основава на извод, формиран въз основа на отразеното в акта за публична общинска собственост № 125 от 16.07.1998 г., а сочените документи го опровергават, то те имат съществено значение за решаване на делото.
Ответникът [община] е подал отговор на основание чл. 306, ал. 3 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна поради просрочие, тъй като молителят узнал за новите обстоятелства на 30.03.2018 г. , а молбата за отмяна е подадена на 03.07.2018г .
В рамките на формалната проверка за допустимост на молбата за отмяна, която ВКС извършва по реда на чл. 307 ГПК, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 1 ГПК молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок от узнаване на новите обстоятелства от молителя или от деня, в който той е могъл да се снабди с новооткритите доказателства. Когато молителят се е снабдил с доказателствата след даването на ход на устните състезания пред въззивния съд, срокът за отмяна тече от влизане в сила на решението поради липсата на процесуална възможност да бъдат приети и обсъдени от касационната инстанция. В случая молителят твърди, че се е запознал със съдържанието на акт № 210 от 04.01.1984 г. на РНС – район „Х. Б.“- [населено място] и акт № 2065 от 20.07.1989 г. на Първо кметство на Общинския народен съвет на 30.03.2018 г., когато същите са представени по гр.д. № 3161/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд и това твърдение се доказва от представените с молбата за отмяна писмени доказателства. Следователно тримесечният срок по чл. 305, т. 1 ГПК е спазен, защото е започнал да тече от датата на постановяване на решението на Върховния касационен съд, II г.о. № 58 от 29.05.2018 г. по гражданско дело № 2300/2017 г. и е изтекъл на 29.08.2018 г., а молбата за отмяна е подадена на 02.07.2018 г. Освен че е подадена в срок и от заинтересована страна – ищец по отхвърлен владелчески иск, молбата за отмяна отговаря на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК да съдържа мотивирано изложение на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането й по същество.
Не следва да бъде уважено направеното с молбата за отмяна искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК чрез спиране на изпълнението на заповед № 170А2951/24.11.2017 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 65, ал.1 ЗОС. Обезпечение на иска съгласно чл. 389 ГПК може да бъде допуснато в хода на висящия процес най-късно до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. 307 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска за разглеждане по същество молбата на Сдружение „Ф. К. В.“, № 41358 от 03.07.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, II г.о. № 58 от 29.05.2018 г. по гражданско дело № 2300/2017 г.
Насрочва делото в открито заседание на 12.12.2018 г.,10 ч., за когато да се призоват страните с призовки.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането за допускане на обезпечение реда на чл. 389 ГПК, чрез спиране на изпълнението на заповед № 170А2951/24.11.2017 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 65, ал.1 ЗОС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар