О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 2017
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1528/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 447 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 3607/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – И. И. О. от [населено място], чрез пълномощника му – адв.П. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- ст. юрк. А. Б. е поставила въпроса – : „Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултата на ПТП лице, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя”. Страната е изложила разбирането си, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с ПП ВС№4/68г., като не е взел предвид, че случая не се характеризирал с „ изключително висок интензитет на болките и страданията”, а също така не е взел предвид обществената конюнктура в страната, което също било в отклонение от посочената задължителна практика. Страната е развила и съображения за допуснати „ грешки” от въззивния съд , с оглед което е обосновано, че решението му противоречало на задължителна практика – изброени съдебни актове на ВКС. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът- „ Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.226,ал.1 КЗ фактът, че ищеца има определен процент призната нетрудоспособност и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение”. Страната е поддържала, че обжалваното решение е неправилно, като са изложени подробни съображения за това. В заключение лаконично е заявено, че липсва актуална съдебна практика във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, което води до извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Така е поставен още един въпрос – „ Даденото от възивният съд разрешение по приложението на чл.52 при определяне справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи ли на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното ПП ВС №4/68г.”. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Дори и да се изведе релевантно поставен правен въпрос, въпреки неточните и без обоснована връзка с решаващите изводи на състава въпроси, то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване. Страната, не е развила доводи по допълнителния критерий.Посочването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първият въпрос, който е формулиран и обоснован изцяло, с оглед оплакването на страната за неправилност на акта и на фактически неверния довод, че съдът не е съобразил критериите залегнали в ППВС № 4/68г. не е достатъчно, тъй като това основание предполага установеност, че конкретно поставеният правен въпрос, съдът е разрешил при отклоняване от задължителна за съдилищата практика на ВС, респ. ВКС– арг.т.1 ТР ОСГТК №1/09г. А доводи в тази насока не са развити тъй като оплакването за неправилност, както и въвеждането на критерии незалегнали в указанията на тълкувателната практика не съставляват конкретно посочено отклонение в правното разрешение на поставения първи въпрос.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика, а се е задоволила само да възпроизведе текста на основанието. Третият въпрос е изцяло фактически, а не правен и не отговаря на критериите за общо основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед така поддържаното от касатора изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78, ал.3 ГПК, на пълномощника на ответника по касация – адв. П. К., следва да бъдат присъдени на основание чл.38 ЗА поисканите и установени разноски за касационното производство в размер на 4960лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 3607/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на адв. П. К. в качеството й на процесуален представител на И. И. О. от [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 4960лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: