1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 522
Гр. София, 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ :КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
ч. гражданско дело № 449/2010 г
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 333 от 16.7.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 287/2010 г. по описа на Видинския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба от адв.Л. С. като пълномощник на ищците по гр.д.№ 2113/2009 г. по описа на Видинския районен съд С. Б. С., М. Г. Н. и Р. И. Р. срещу определение от 09.02.2010 г. по гр.д.№ 2113/2009 г.по описа на Видинския районен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от С. Б. С., М. Г. Н. и Р. И. Р. против А. С., В. П. П., Б. Н. Н., Ю. М. Н. и Л. Б. С. инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че сградата, описана в съдебно решение № 150/04.07.2008 г. по гр.д.№ 623/2007 г. по описа на ВидОС от построяването й до датата на подаване на исковата молба не е извършвана промяна на предназначението и в жилищен имот /жилищна сграда и продължава да съществува като търговски имот с отчуждени складови помещения/.
Недоволни от въззивното определение са жалбоподателите С. Б. С., М. Т. Н., двамата от [населено място] и Р. И. Р. от [населено място] представлявани от адвокат Л. С. Б. от В. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т-.З ГПК тъй като въззивният съд се произнесъл по недопустимостта на инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК по „оспорено отношение, което е едно от основанията за нищожност на съдебното решение- едно от основанията, че липсва и предмет на постановения съдебен акт, защото описания предмет от диспозитива на решението не съществува“ – прилагат съдебно решение.
От ответниците по частната касационна жалба А. Б. С. и В. П. П., двамата от [населено място], представлявана от адвокат Д. В. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по частната касационна жалба Б. Н. Н., Ю. М. Н., двамата от [населено място] и Л. Б. С. от [населено място], В. област не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване като недопустимо производството по инцидентния иск на основание чл.212 ГПК въззивният съд е приел, че с оглед императивната забрана на чл.299, ал.1 ГПК е недопустимо да се пререшава правния спор тъй като с главния иск се претендира обявяване нищожност на влязлото в сила решение, поради липса на надлежно волеизявление и неразбираемост, на основание чл.270, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване на следва да се допуска макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва за изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280 ал. 1 т.З ГГЖ.
Представеното решение № 508 от 25.11.1998 г. на 5-членен състав на Върховния касационен съд, постановено по гр.д.№ 350/1998 г. касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.19, ал.З, чл.26 ЗЗД, чл.62 З. /отм./ и чл.22, ал.2 СК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на 1 гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 333 от 16.7.2010 г., постановено по гр.д.№ 287/2010 г. по описа на Видинския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ВРЪЩА делото на Видинския окръжен съд за поправка на явна фактическа грешка в адресната част на определението тъй като делото е гражданско, а не наказателно дело от общ характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: