Определение №561 от 14.11.2017 по тър. дело №1439/1439 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 561
София, 14.11.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1439 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7908 от 5.V.2017 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 713/29.ІІІ.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, постановено по т. дело № 335/2017 г., с което е било изцяло изяло потвърдено първоинстанционното решение № 1959 на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-4, от 11.ХІ.2016 г. по т. д. № 1308/2016 г.: за признаването за установено по отношение на търговеца настоящ касатор в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 9, пр. 1-во ГПК/, че той дължи на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) по издаден от него запис на заповед от 10.ІІІ.2010 г. на стойност 1 000 000 лв.и с падеж на датата 2 октомври 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата на сега съществуващото вземане, считано от 30.ІХ.2015 г. и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на касатора [фирма]-София е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като неоснователен и недоказан – да се отхвърли положителния установителен иск на [фирма] – предвид „недължимост на задължението по записа на заповед”, като в резултат на касатора бъдат присъдени и всички направени разноски за един негов адвокат по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните пет, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, материалноправни въпроса:
1./ „При направено възражение от страна на длъжника за липса на каузално правоотношение поради това, че такова никога не е съществувало и въобще не е възниквало, чия е доказателствената тежест – на длъжника, който прави възражението, или на кредитора, който се позовава на записа на заповед?”;
2./ „При издаден запис на заповед между две търговски дружества и липса на осчетоводяване на същия при който и да е от двамата търговци; при непредявяването на ценната книга за плащане, както и при направено възражение за липса на каузално правоотношение, чия е доказателствената тежест за доказване несъществуването на каузалното правоотношение?”;
3./ „Липсата на каузално правоотношение при или по повод на което да е издаден записа на заповед, прави ли същия нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД – като такъв без правно основание – и чия следва да е тежестта за доказване наличието на правно основание: на този, който твърди, че такова не съществува или на този, който се позовава на записа на заповед?”;
4./ „При възражение за антидатиране на записа на заповед и при липса на достоверна дата на същия, чия е доказателствената тежест – на този, който твърди, че записа на заповед е антидатиран, или на приносителя му?”;
5./ „Когато се издава запис на заповед и се поема задължение между две търговски дружества, необходимо ли е да е налице съпътстващо или предхождащо правоотношение и следва ли записа на заповед да е осчетоводен при дружеството негов издател, както и при дружеството негов поемател?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитото от [фирма] единствено оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да са били представени доказателства за извършването им. Инвокиран е довод, че записът на заповед е абстрактна правна сделка и затова не се нуждае от основание.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което положителния установителен иск на [фирма]-София, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК/ срещу търговеца настоящ касатор е бил уважен, Софийският апелативен съд е приел, че към датата на издаване на процесния менителничен ефект /10.ІІІ.2010 г./ руският гражданин И. Н. П. е бил вписан в търговския регистър като управител на [фирма], а също и че е налице редовен от външна страна и отговарящ на изискванията по чл. 535 ТЗ за валидност с оглед на реквизитите му запис на заповед. Въз основа на тези констатации е изграден извод, че „в противоречие с тежестта за доказване ответното д-во не ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си, че документът е неистински с оглед невярно удостоверените в него дата и място на издаване”, а и няма доказателства записът на заповед да е антидатиран с оглед поддържаната от ответника защитна теза за задължаване на дружеството по ценната книга от негов бивш управител или документът да е издаден и подписан от управителя И. Н. П. на дата, предхождаща посочената в него дата на издаване – 10 март 2010 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВККС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 5-те, релевирани от касатора [фирма] т.нар. „материалноправни” въпроса, не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил изхода по конкретното дело. Напротив, видно от съдържанието на двата отговора на исковата молба /първоначален и допълнителен/ е, че управителят на д-вото настоящ касатор никъде не е употребявал понятието „каузално правоотношение”. Следователно в процесния случай може да се констатира, че атакуваното въззивно решение е било постановено в стриктно съответствие с т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., според която: „Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и представляваща доказателство за вземането. Вземането по записа на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Ето защо при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него, като поемател, и длъжника издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед”. Отделно от това, при ноторния факт, че процесният менителничен ефект е ценна книга на заповед – не на приносител, въобще не може да се слуша въпрос за „антидатиране” на ефекта, а още по-малко досежно възлагане на доказателствената тежест за установяване на такова обстоятелство върху „приносител” на същата книга, вкл. предвид отсъствието на каквито и да било данни по делото за извършено бланково джиро.
В заключение, при установената в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 713 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 29.ІІІ.2017 г., постановено по т. дело № 335/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Оценете статията

Вашият коментар