О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 15.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 719/2012 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 3627/10.05.2012 год. на търговско дружество [фирма]/ в несъстоятелност/ представлявано от синдика на дружеството В. Б. , чрез адв. В. П.-САК срещу въззивно Решение Nо 109 от .07. 03. 2012 година по гр.д. Nо 23/2012 година на ОС-Враца по отхвърлените искoве за собственост .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първоинстанционния съд , с което са отхвърлени исковете на [фирма] г. Е. / в несъстоятелност / приемайки , че търговското дружество в несъстоятелност , че не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор * по КК на [населено място],с административен адрес В. , [улица]Nо 6а ет.1 в подблоково пространство на жилищен блок, представляващо МАГАЗИН с площ от 56.84 кв.м. на едно ново с предназначение „за търговска дейност”, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, нарушения на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
По материално-правния въпрос относно вещно-правния ефект на индивидуалния административен акт и въз основа на него допустимо ли е Д. или О. да се разпореждат с имущество , включено по силата на закона в капитала на търговско дружество по силата на ЗППДОбП / отм./ се поддържа наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като е налице произнесено Решение Nо 1213/ 07.01.2008 год. по гр.д. Nо 539/2007 год. на ВКС- I г.о. в смисъл, обратен на този по обжалваното въззивно решение.
По въпроса за действителността на последващите сделки с оглед разпоредбите на чл. 26 ал.2 пред.1 от ЗЗД и възможността да се прогласи евентуалната недействителност , също се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с довод , че произнесеното становище от възивния съд е различно от този , дадено с Решение Nо 2419 от 08.12.2006 год. по гр.д. Nо 742/2006 г/ на ОС-Враца и Решение Nо 1 от 30.03.2009 год. по гр.д. Nо 2237/ 2008 год. на ВКС-I отд.
По процесуално правните въпроси – за допустимостта съдът да конституира други страни в хода на процеса и да даде ход по същество на делото преди да са изтекли сроковете за отговор по чл. 131 респ. сроковете по реда на чл. 143 ал.2 ГПК по отношение на новоконституираните страни, както и за пределите на диспозитива на съдебното решение / по арг. на чл. 298 ГПК / без посочване на всички страни , участници по делото и при липса на произнасяне на съда по отношение на всяка една от страните се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с довод , че тези нови правила следва да се прилагат еднакво точно от съдилищата.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- [община], с който се поддържа , че не е налице нито едно от сочените основания за допускане на касационното обжалване . Сочи се , че аналогичен правен спор е разрешен с влезли в сила решения, представени в с отговора и касаещо останалите магазини помещения е подблоковото пространство в сградата на ул.Н. В.”Nо 6а [населено място].
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед цената на иска за собственост на недвижим имот- магазин в [населено място] с данъчна оценка от 41086.40 лв. същата се явява процесуално допустима.
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване на обжалваемо въззивно решение , с изложението си към касационната жалба , касаторът и защитата му следва конкретно да формулират онези правни въпроси по см. мана чл. 280 ал.1 ГПК , който са обусловили изхода на конкретния материално-правен спор, обосновавайки твърдението си , че този или тези правни въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие със задължителна / т.1/ или не задължителна съдебна практика / т.2 / или да изложат аргументи в подкрепа на теза , че с произнасянето на касационния съд , ще се постигне преодоляване на погрешна съдебна практика, уеднаквяване по приложение на конкретна материално-правна норма и др./ т.3/
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, както се поддържа в изложението към касационната жалба.
По материално-правния въпрос относно вещно-правния ефект на индивидуалния административен акт и въз основа на него допустимо ли е Д. или О. да се разпореждат с имущество , включено по силата на закона в капитала на търговско дружество по силата на ЗППДОбП / отм./ се поддържа наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Не може да се приеме , че е налице противоречиво разрешаване на посочения въпрос с Решение Nо 1213/ 07.01.2008 година по гр.д. Nо 539/2007 год. на ВКС- I г.о. , след като самият въпрос няма характера на обуславящ изхода на делото и дори не е предмет на конкретни изводи на съда.
Спорният въпрос по делото е за това , дали към момента на преобразуване на държавната фирма ДММП’Г. Д.”г. Е. , последната е стопанисвала намиращите в подблоковото пространство на сградата магазинни помещения и съответно е упражнявала по отношение на същите правото на оперативно управление на държавната собственост , или по силата на Заповед на комитета за химия и металургия тези помещение са предадени, заедно с 24 жилищни обекта на Г.-В.. Касае се до установяването и доказването на един правно релевантен факт , по две различни дела . Направените „различни изводи „ относно установяване или не на този факт от съответния решаващ съд , не може да обуслови констатация за „противоречие” на изводите на съда за настъпилите или не от този факт правни последици.За да има противоречиво разрешаване на правен проблем, то фактите на базата на която се правят изводите следва да са идентични , ако по всяко едно от делата няма идентичност , то не може да се прави извод и за противоречиво разрешаване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Въпросът за действителността на последващите разпоредителни сделки с оглед фактическия състав на чл. 26 ал.2 пред.1 от ЗЗД и възможността да се прогласи евентуалната им недействителност няма характера на обуславящ изхода на спора , въпреки , че касае изводи по обективно съединените облигационни искове . Въпросът е поставен некоректно, тъй като изводите на съда относно липсата на фактически състав на чл. 26 ал.2 предл. 1 ЗЗД почиват на базата на застъпената теза , че разпоредителната сделка не може да има „невъзможния предмет” при липсата на спор относно факта, че процесният магазин , предмет на атакуваните разпоредителни сделки , е самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв е и предмет на претенцията по чл. 108 ЗС на ищците по делото. Ето защо и не може да се приеме тезата за противоречиво разрешаване на този правен въпрос от страна на възивния съд с цитираната незадължителна съдебна практика.
По процесуално правните въпроси – за допустимостта съдът да конституира други страни в хода на процеса и да даде ход по същество на делото преди да са изтекли сроковете за отговор по чл. 131 респ. сроковете по реда на чл. 143 ал.2 ГПК по отношение на новоконституираните страни, както и за пределите на диспозитива на съдебното решение / по арг. на чл. 298 ГПК / без посочване на всички страни , участници по делото и при липса на произнасяне на съда по отношение на всяка една от страните не може да се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с довод , че тези нови правила следва да се прилагат еднакво точно от съдилищата, след като по делото няма данни за подобно процесуално поведение от страна на решаващия –първоинстанционен съд и искане за поправянето им, в рамките на въззивното обжалване , от второинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3627/10.05.2012 год. на търговско дружество [фирма]/ в несъстоятелност/ представлявано от синдика на дружеството В. Б. и заявена чрез адв. В. П.-САК срещу въззивно Решение Nо 109 от .07. 03. 2012 година по гр.д. Nо 23/2012 година на ОС-Враца по отхвърлените искoве за собственост .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :