Определение №588 от 1.12.2016 по гр. дело №3068/3068 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 588

София, 01.12. 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3068/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място], общ. Н. К. срещу решение № 62 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 1/2016 г. на Шуменски окръжен съд. С решението е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 941/2014 г. на Новопазарски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от Т. Т. срещу касатора ревандикационни искове за недвижими имоти: нива с площ от 16.00 дка, съставляваща имот № 024012 в землището на [населено място] дол и нива с площ от 19.997 дка, съставляваща имот № 014016 в същото землището. Отменил е решението в частта, с която е обявен за нищожен сключен на 15.11.2013 г. анекс към договор за аренда от 21.05.2009 г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие и е отхвърлил този обективно съединен иск като неоснователен. Въззивното решение е предмет на ожалване в частта по ревандикационните искове.
Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност- Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешените с него въпроси: 1. трябва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди всички събрани доказателства и тяхното значение за правния спор; 2. когато в хипотезата на чл. 40 ЗЗД представителят действа във вреда на представлявания при преценка дали договорът е във вреда на представлявания, трябва ли съдът да прецени всички
конкретни обстоятелства по сключване на сделката в това число и дали упълномощеният е действал в рамките на учредената му представителна власт.
Ответницата по касация Т. И. оспорват наличието на релевираното основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Първият процесуален въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. При постановяване на решенията си както районният така и въззивният съд са обсъдили изчерпателно събраните доказателства и установените с тях факти и въз основа на това са формирали правните си изводи. Процесуалните действия са извършени при точно прилагане на закона.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че спорните имоти са били собственост на праводателя на ищцата П. И. Е., конституиран като трето лице помагач в процеса на страната на ответника по иска, сега касатора. С договор от 21.05.2009 г. той ги е отдал под аренда на касатора за срок от пет години. На 27.10.2011 г. Е. е упълномощил дъщеря си с правото да се разпорежда с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество на територията на страната включително и земеделските земи в [населено място] както намери за добре, като прехвърля, дарява, заменя, ипотекира, включително и да договаря сама със себе си. Упълномощаването е направено писмено с нотариална заверка на подписа.
На 11.11.2011 г. Е., представляван от ищцата, й е дарил двата земеделски имота, предмет на иска. Касаторката И. не е уведомила баща си за извършеното разпореждане с имотите от негово име.
На 15.11.2013 г. е вписан анекс към договора за аренда, сключен от Е. с арендатора (сега касатор), с който срокът на договора е удължен с още десет години.
Касаторката след изтичане на срока на договора за аренда на 01.10.2014 г. е поканила арендатора да й предаде владението на земеделските земи, което той е отказал, като се е позовал на анекса към договора.
Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че договорът за дарение е валиден и е породил транслативно действие. Възражението, че той е нищожен на основание чл. 40 ЗЗД, е намерено за неоснователно, с аргументи, че обемът на предоставената представителна власт е посочен ясно и недвусмислено в пълномощното, като с него изрично е упълномощена И. да се разпорежда със земеделските имотите включително и в своя полза. Въз основа на договора за дарение тя се легитимира като собственик на земите. Договорът е бил вписан, поради което сключения от баща й анекс с арендатора й е непротивопоставим. Анексът не е нищожен поради липса на съгласие, но не е породил към момента на сключването му желаната правна последица. Тъй като е сключен от лице без представителна власт е налице висяща недействителност. Правни последици анексът ще породи ако се осъществи допълнителен юридически факт – потвърждаването му от собственика на арендуваните имоти.
Съдът е приел, че полученото от И. на 18.12.2014 г. плащане на аренда, не съставлява потвърждаване на анекса, а приемане на плащане като изпълнение по договора за аренда.
Поради това, че анексът не е потвърден, той не обвързва ищцата и предявените от нея ревандикационни искове са основателни.
Вторият въпрос, който е за това трябва ли съдът да прецени всички конкретни обстоятелства по сключване на сделката в това число и дали упълномощеният е действал в рамките на учредената му представителна власт при направено твърдение за нищожност по чл. 40 ЗЗД също не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
Съдът е обсъдил доводът и е намерил, че предоставената представителна власт включва правото да се извърши разпореждане със земеделските имоти по всички допустими способи, както и правото упълномощената да договаря сама със себе си. Сключеният договор за дарение, в който тя е действала като представител на дарителя и като надарена, не може да бъде определен като договаряне във вреда на представлявания предвид изричната и ясно изразената воля на упълномощителя. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение № 361 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС, ІV г. о., поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по този въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 1/2016 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар