3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
[населено място] 27. 05. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1250 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ловно рибарско сдружение „Средногорие”, [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 04.11.2014г., постановено по в.гр.д.№408/2014г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2014г. по гр.д.№60/2013г. на Районен съд – [населено място], за отхвърляне на предявените от Ловно рибарско сдружение „Средногорие” срещу А. Н. М. искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. Н. М., чрез процесуален представител адв.Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач К. А. Адова оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на иска над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Ловно рибарско сдружение „Средногорие” срещу А. Н. М. искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ – за заплащане на сумата 28 272,43лв. , представляваща липси за периода от 01.05.2004г.-30.04.2009г. и чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 9 377,06лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2009г. до завеждане на иска.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: „дали вписването на отчетническото качество в длъжностната характеристика и наличието на такава е елемент от състава, при който възниква отговорност за липси по чл.207, ал.1, т.2 КТ и носят ли отговорност по същата разпоредба служители, които реално имат достъп до материални /парични/ ценности на работодателя”, ”дали със събраните по делото писмени доказателства представляващи протоколи и доклад от извършена ревизия и доказателства, събрани чрез свидетелски показания и експертно решение може да се установяват настъпилите в патримониума на работодателя липси”. Първият от поставените въпроси касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д.№586/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностната характеристика; че такава може и да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение на работодателя да състави и връчи на работника длъжностна характеристика; че е достатъчно длъжността, която работникът или служителят заема по трудов договор да съдържа присъщи задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Във въззивното решение съдът е изложил съображенията си, че не следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че на ответницата по иска не е било възложено да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални ценности; изложил е и мотиви, че по делото е установено качеството й като отчетник и годността й да отговаря като такъв по предявен иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ. Поради това настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение. Вторият от поставените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите по т.1 на тълкувателно решение №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Отделно от това не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът сочи, че поставените въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, но не сочи и не представя доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. Съгласно приетото в мотивите по т.3 на тълкувателно решение №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2014г., постановено по в.гр.д.№408/2014г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: