Определение №602 от 41817 по търг. дело №1230/1230 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
Гр.София, 27.06.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Емилия Василева

при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1230 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Б., [населено място] срещу решение № 342/25.02.13г., постановено по т.д.№ 4515/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 69/15.12.10г. по т.д.№ 6/10г. на Врачанския окръжен съд и е отказано да се утвърди оздравителния план, допуснат с определение на Врачанския окръжен съд от 15.09.10г. за оздравяване на [фирма] /н./, [населено място], предложен от длъжника.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Отговор на касационната жалба е подаден от кредитора [фирма], [населено място], в който се оспорва допустимостта на жалбата и допускането на касационното обжалване.
Длъжникът в производството по несъстоятелност [фирма] /н./, [населено място] изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е възражението на [фирма], [населено място] за недопустимост на касационната жалба. Вписването на обстоятелствата въз основа на обжалваното решение в търговския регистър е на 04.03.13г., а касационната жалба е депозирана на 08.03.13г., видно от пощенското клеймо върху плика на писмото, с което е изпратена. Нередовностите на касационната жалба са отстранени в указания от съда срок, считано от 28.01.14г. – датата на получаване на съобщението от касатора.
Касационната жалба е срещу въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото по реда на чл.294 ГПК.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че предложеният от длъжника в производство по несъстоятелност оздравителен план не следва да се утвърждава, поради което първоинстанционното решение е отменено като неправилно. Изложени са съображения, че настъпилата след провеждане на събранието на кредиторите за приемане на допуснатия оздравителен план, но преди постановяване на решението за утвърждаване на плана, промяна в кръга на кредиторите поради загубване на качеството на кредитор на някой от тях /в случая НАП/ е правно ирелевантна при преценка на условията по чл.703, ал.4 ТЗ и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ. Този факт не се съобразява от съда по несъстоятелността съгласно общите правила по чл.253, ал.3 ГПК, тъй като ще се промени волята на участвалите в събранието кредитори, което може да доведе до изменение на резултатите от гласуването. Държавата /чрез НАП/ е единствен кредитор в класа по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ, който е гласувал отрицателно и според указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, това е абсолютна пречка за утвърждаване на плана. Изгубването на качеството кредитор с извършеното на 25.10.10г. плащане на публичните задължения на длъжника от кредитора М. Б. е счетено за ирелевантно от гледна точка и на липсата на предварително съгласие на Министъра на финансите за отсрочване или намаляване на задълженията, както и че с този факт не се дерогира особеното изискване на чл.189, ал.1 ДОПК. Министърът на финансите не е дал съгласие за отсрочване на публичните задължения на длъжника, предвидено в плана, към момента на постановяване на определението по чл.701 ТЗ, поради което последващото плащане, както и евентуалното положително гласуване на пълномощника, не санира констатираната липса на съгласие.
Прието е, че доводите за незаконосъобразност на приетия от събранието на кредиторите план, свързани с твърдяно несъответствие с императивните разпоредби на чл.700, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ, са допустими и следва да се разгледат, независимо че не са направени възражения по чл.703, ал.5 ТЗ. Изложени са съображения, че предложеният план не отговаря на посочените предпоставки, тъй като липсва яснота относно гаранциите, които се предоставят на всеки клас кредитори, както и по отношение на степента на удовлетворяване на всеки кредитор, съответно на това, което той би получил при осребряване на имуществото.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК четири въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросите: „Следва ли държавата, чрез НАП да бъде допусната до гласуване в събранието на кредиторите за приемане на оздравителен план, при положение, че към момента на провеждане на събранието последната не е кредитор с прието вземане? Следва ли даденият от нея глас в събранието на кредиторите за приемане на предложения оздравителен план да се зачете?”, „Допустимо ли е съдът по несъстоятелността, при постановяване на решението си за одобряване на оздравителен план да приложи нормата на чл.235, ал.3 ГПК, като вземе предвид настъпването на нов факт, а именно погасяването на публично задължение към държавата, въпреки че към момента на допускането за разглеждане на оздравителния план, предвиждащ отсрочване на публично задължение, не е потърсено съгласие от министъра на финансите по чл.189, ал.1 ДОПК?” и „Допустимо ли е друг кредитор в производството по несъстоятелност да релевира твърдения за липса на съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК, освен държавата, и да иска отмяна на решението, с което е утвърден оздравителен план на това основание?” са били предмет на допуснатото касационно обжалване при първоначалното разглеждане на делото. На същите е даден отговор в постановеното решение № 158/30.11.12г. по т.д.№ 42/12г. на ВКС, ІІ т.о., с което делото е върнато за ново разглеждане, след което е постановено обжалваното в настоящото производство въззивно решение.
В решение № 158/30.11.12г. е даден отговор на въпроса: „Към кой момент следва да се преценява качеството „кредитор по чл.703, ал.1 ТЗ” на лицата, които участват с глас в събранието на кредиторите по чл.703 ТЗ, и отразява ли се върху гласуването и приемането на плана в съответния клас изгубването на това качество в периода след провеждане на събранието до постановяване на решението за утвърждаване на оздравителния план?” Даденият отговор е, че меродавният момент, спрямо който се преценява кръгът на кредиторите, легитимирани да участват и гласуват в събранието по чл.703 ТЗ, е този на провеждане на събранието. Същият момент е от значение и за преценката изпълнени ли са условията на чл.703, ал.4 ТЗ и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ за приемане на плана с обикновено мнозинство от всеки клас кредитори и с мнозинството на кредиторите, притежаващи повече от половината от приетите вземания в одобрените от съда списъци по чл.692, ал.1 и ал.4 ТЗ. Настъпилата след провеждане на събранието, но преди постановяване на решението за утвърждаване на оздравителния план, промяна в кръга на кредиторите поради изгубване на качеството „кредитор” на някой от тях е лишена от правнорелевантно значение при преценката на условията по чл.703, ал.4 ТЗ и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ. Промяната в кръга на кредиторите не е от категорията факти по чл.235, ал.3 ГПК, които следва да бъдат зачетени при постановяване на решението по чл.705, ал.2 ТЗ. Ако се допусне възможност за елиминиране на гласа на „напусналия” кредитор, може да се стигне до утвърждаване на оздравителен план, за приемането на който не е постигнато необходимото мнозинство, респ. до неутвърждаване на план, приет с необходимото мнозинство от гласувалите кредитори.
Поставените в настоящото производство първи два въпроса съвпадат с въпросите по т.д.№ 42/12г. и обжалваното въззивно решение съответства на указанията на ВКС.
Касационното обжалване е било допуснато и по въпросите: „Преклудират ли се незаявените по реда на чл.703, ал.5 ТЗ възражения на кредиторите срещу приетия оздравителен план и допустимо ли е същите да бъдат релевирани за пръв път пред въззивния съд по повод обжалване на решението на съда по несъстоятелност за утвърждаване на плана? При утвърждаване на плана обвързан ли е съдът от възраженията на кредиторите или е длъжен служебно да провери съответствието на плана с изискванията на чл.705 ТЗ, дори да не е сезиран с възражения?”.
Даденият отговор е, че преклузия за незаявените по реда на чл.703, ал.5 ТЗ възражения не може да настъпи, тъй като правото на жалба срещу решението за утвърждаване на оздравителния план включва имплицитно и правото на обжалващия кредитор да иска от сезирания с жалбата въззивен съд цялостно ревизиране на предпоставките – материални и процесуални, с които законодателят е обвързал утвърждаването на плана. Проверката на материалните предпоставки по чл.700 ТЗ, относими към съдържанието на плана, би била недопустима само тогава, когато тяхното наличие вече е било обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване на определението по чл.701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите. Поради засилената роля на съда в производството по несъстоятелност, част от което е и производството за оздравяване предприятието на длъжника, при упражняване на инстанционния контрол по чл.707а ТЗ въззивният съд е длъжен да следи служебно за съответствието на утвърдения от съда по несъстоятелност оздравителен план с императивните разпоредби на чл.700 ТЗ – чл.705 ТЗ. В случай, че констатира нарушения на императивни изисквания относно съдържанието или приемането на плана, въззивният съд следва да отмени обжалваното пред него решение и да откаже да утвърди плана, дори тези нарушения да не са релевирани изрично в жалбата на кредитора.
В този смисъл е даден и отговор на третия поставен от касатора въпрос, като въззивното решение съответства на указанията на ВКС в отменителното решение.
Съгласно изричната разпоредба на чл.295, ал.1 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, поради което въведените от касатора въпроси не представляват основания по смисъла на чл.280, ал.1 за допускане на касационното обжалване, тъй като същите не само са принципно разрешени от ВКС по реда на чл.290 ГПК със задължителна за съдилищата практика, но са представлявали и основания за отмяна на първото решение на въззивната инстанция. По силата на чл.294, ал.1 ГПК указанията на ВКС по прилагане и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото и след като не са въведени основания за допуснати нарушения при повторното разглеждане на делото, а само са заявени идентични въпроси, не е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
Четвъртият въпрос: „Следва ли препис от подадена от страна на един кредитор въззивна/касационна жалба срещу решение, с което се утвърждава оздравителен план да бъде изпратен за отговор и на всички други кредитори, участвали в гласуването и приемането на утвърдения план? В случай, че не им бъде връчен препис и поради тази причина не вземат отношение по подадената въззивна/касационна жалба нарушава ли се правото им на защита?” е поставен в с оглед на твърдението на касатора, че не са му били връчени преписи от въззивната и от касационната жалба. Направените възражения от преклудирани, предвид на постановеното решение № 158/30.11.12г. по т.д.№ 42/12г. на ВКС, ІІ т.о., с което е разгледана касационната жалба срещу първото въззивно решение, както и по съображения, че евентуално соченото нарушение не е допуснато при повторното разглеждане на делото. В този смисъл поставеният въпрос е без значение за спора, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 342/25.02.13г., постановено по т.д.№ 4515/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар