О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 02.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 611 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “К”ЕООД срещу Решение № 1* от 01.07.2008 год. по гр.д. № 3094/07 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е обезсилено решението от 15.06.2007 год. по гр.д. № 1113/2006 год. на А. районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявените от Ф. “Д” гр. С. срещу “К”ЕООД два обективно съединени иска – за заплащане на недължимо заплатена сума от 6000 лв. и за заплатена глоба в размер на 750 лв.
Твърдението по исковата молба е, че на 17.08.2001 год. между страните е сключен договор за доставка на 2 пътнически автобуса на обща стойност 56000 лв. Авансовото заплащане на сумата 40000 лв. е безспорно. Твърдението на ищеца е, че заплатил сумата 16000 лв. в брой, което, обаче довело до затруднения при документиране на плащането. Постигнали съгласие да бъде преведена още веднъж сумата от 16000 лв. (за документиране на плащането), като след това тя да бъде върната, като грешен превод. При връщането, обаче, сумата била в размер на 10000 лв. или с 6000 лв. по-малко. Поради отказ за доброволно уреждане на отношенията, Ф. “Д” е предявила правата си по съдебен ред. Поискала е и връщането на сумата 750 лв., представляваща платена вместо ответника митническа глоба.
Първоинстанционният съд е приел, че сумите се претендират на договорно основание, но исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД на Ф. “Д” са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Въззивният съд е приел, че претенциите би следвало да бъдат разгледани на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД (плащане без основание).
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа тезата, се съществените по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК материалноправни въпроси относно неизпълнението на договорни задължения и неоснователно обогатяване, а съществените процесуалноправни въпроси – относно определяне предмета на делото и определяне правната квалификация на изложените в исковата молба твърдения. Изложени са доводи по редовността на исковата молба и последиците на неотстраняване на недостатъците и. Счита, че по тези въпроси ПдОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът е приложил необжалваемо решение на Великотърновския апелативен съд и решение на ВКС-ГК V г.о., постановени по спорове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.69 ЗЗД.
Преди всичко, следва да се отбележи, че решението по чл.270 ал.3 ГПК е процесуално и материалноправните въпроси свързани с действителната правната квалификация на спора биха имали значение при евентуална преценка по чл.281 т.3 ГПК, но не и при основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Поради това основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, илюстрирано с посочените необжалваеми решения на ВКС и ВТАС не намира приложение в случая.
Съществените процесуалноправни въпроси не са конкретно формулирани. Дори да би се приело, че те касаят редовността на исковата молба и анализа на съдържанието и като единство от обстоятелствена част и петитум, имащ значение за определяне на правната квалификация на спора, то и в този случай същественият въпрос не е свързан с конкретно основание по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, което да е кумулативно свързано с наличието на съществения процесуалноправен въпрос.
Поради липсата на която и да било от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 01.07.2008 год. по гр.д. № 3094/07 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.