4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2547/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№73
гр.София, 14.02.014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 2547/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Щ. Б. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 430/08.03.2013 год., постановено по гр.дело № 2649/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 18.05.2012 год. по гр.дело № 7537/2011 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 18 000 лева, представляваща разликата над присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП в размер 8 000 лева до предявения размер от 26 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, който е силно занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Навеждат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси свързани с приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и се решават противоречиво от съдилищата и ВКС предвид завишените лимити на застрахователните суми и съответните нива на застрахователно покритие както и променената икономическа конюнктура за периода след 1997 год.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с въззивното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен за сумата 18 000 лева предявеният от пострадалата при ПТП на 09.04.2011 год. Й. Б. срещу застрахователя на делинквента иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените 8 000 лева до предявения размер. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, настъпили в резултат на увреждането от процесното ПТП. Анализирайки доказателствата по делото съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалата, при което е достигнал до идентични изводи относно дължимия размер на обезщетението присъдено от първоинстанционния съд. С оглед данните по делото решаващият съд е направил извода, че пострадалата обективно е допринесла за увеличаване размера на вредите при установения механизъм на автопроизшествието, пресичайки на нерегламентирано място, отляво на дясно спрямо първоначалната посока на движение на автомобила. В тази връзка на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намален с 1/3 размера на дължимото обезщетение поради наличие на съпричиняване от страна на ищцата.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите по делата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетенията при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 год., на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Касае се за определяне размера на отговорността на виновния причинител на вредите, поради което не е необходимо установяване вината на самия увреден. Поведението на последния е от значение доколкото може да се направи разграничение по размера на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на делинквента и тези причинени от увредения. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Различният изход в цитираните съдебни решения се дължи на различната фактическа обстановка и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 430/08.03.2013 год., постановено по гр.дело № 2649/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ