Определение №82 от 12.2.2019 по ч.пр. дело №471/471 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 82

гр. София, 12.02.2019 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3373 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 36 от 18.05.2018 год. по гр. д. № 67/2018 год. Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.01.2018 год. по гр. д. № 83/2017 год. на районния съд, гр. Исперих в частта, с която е уважен насрещния установителен иск, с който е признато, че М. Н. Р. и съпругата му В. Н. Р. са собственици на нива с площ 11 дка в землището на [населено място], представляваща имот № * на основание давностно владение и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на този имот, както и в частта, с която е отхвърлен иска против ответниците на основание чл. 76 ЗН за признаване на относителната недействителност на дарението от 14.06.2006 год. с нот. акт № 45/2006 год. на същия имот, като неоснователен и недоказан. Посочено е, че в останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците А. Е. /А. О. Е./, В. К. и С. К., граждани на Р Турция, всички чрез пълномощника им адв. В. К. от [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение по същество на обективно съединените искове по изложените в жалбата съображения, с присъждане на направените по делото във всички инстанции разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че релевантният за извода на съда въпрос е този относно правата на съсобствениците – наследници на земеделски имот, възстановен на общия им наследодател по реда на ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия, за които имоти впоследствие е съставен констативен нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства – по чл. 587, ал. 1 ГПК, без в него да са посочени дяловете им, с формулирано питане: Дали всеки един от тях притежава такава идеална част от имота, която съответства на правата му съгласно ЗН или поради непосочване на размера на тази идеална част в съставения констативен нотариален акт следва да се приеме, че дяловете им са равни, както е приел въззивният съд? Касаторите считат, че произнасянето на съда е в противоречие както на ТР № 11/21.03.2013 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за материалната доказателствена сила на нотариалния акт относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, така и на посоченото Р № 512 от 22.11.2010 год. по гр. д. № 1115/2009 год. ІІ г. о. на ВКС. В него е прието, че презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяване на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество, какъвто не е настоящият казус.
Поставен е и въпрос относно придобиване по давност на съсобствен по наследство имот, делбата на който е обявена за нищожна поради неучастие на някои от сънаследниците, като неучаствалите в нея сънаследници не са знаели за извършената нищожна делба, като в тази хипотеза е поставен въпросът: Тече ли придобивна давност за последващ недобросъвестен приобретател, който е знаел, че прехвърлителят му е придобил имота в резултат на нищожна делба, и при положение на поддържано заблуждение относно наследодателя, от който е останал в наследство имотът. И по този въпрос се сочи съдебна практика относно признаците на владението – същото да е явно и спокойно, като касаторите не излагат конкретни съображения относно твърдяното от тях противоречие в произнасянето на въззивният съд. Поддържат становище, че с оглед приетото от него, че ответникът М. Р. е осъществявал фактическа власт върху дарения му имот за себе си със знанието и съгласието на ищците и го е придобил по давност, а така също и последните са владяли своите имоти, получени при делбата, в същия срок, е следвало изцяло да се отхвърли иска за делба на същите поради прекратената съсобственост, а не да се изключи имотът, придобит по давност от М. Р., а останалите да се допуснат до делба, и то при неправилно изчислените квоти между съделителите.
Релевирано е и наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на съдебния акт.
Ответниците по касационната жалба – М. Н. Р. и В. Н. Р., чрез пълномощника им адв. И., оспорват жалбата като неоснователна. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.
Ответницата А. А. Х. не е взела становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касаторите насрещен установителен иск за собственост за един от делбените имоти, /и трите процесни имоти са идентични с възстановения на общия наследодател един земеделски имот, за което няма спор между страните/, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК, приел, че първоначалните ответници Р., ищци по насрещния иск, се легитимират като собственици на имота на основание придобивна давност – считано от придобиването му по дарението от 2006 год. същите са осъществявали върху него фактическа власт за себе си „трайно, необезпокоявано и непрекъснато” със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, и в необходимия за придобиване на собствеността срок. Съдът е обсъдил събраните в тази насока гласни и писмени доказателства, въз основа на което е мотивирал направения извод за основателност на предявения насрещен иск за собственост, респ. неоснователност на предявените от настоящите касатори искове за признаване относителната недействителност на дарението от 2006 год. на този имот и допускане на делбата му между сънаследниците, до които части на първоинстанционното решение е ограничено произнасянето на въззивният съд в постановеното от него решение. В него съдът приел, че в останалата част, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила /в т. ч. в частта, с която е допусната делба на два от делбените имоти при определените дялове на съделителите, срещу които касаторите са поддържали оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон/.
Поддържаните оплаквания във въззивната жалба относно частичното уважаване иска за делба и относно квотите на съделителите, при които е допусната същата, по които въззивният съд, макар да е изложил съответни съображения в решението, е преценил да е налице влязло в сила решение на първоинстанционния съд, мотивират настоящият състав на ВКС да приеме наличието на поддържаното и от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това предвидено в закона основание касае такива пороци на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които с оглед степента на проявлението им като особено тежки такива, позволява констатирането им в производството по чл. 288 ГПК и обосноваване извод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да се налага извършване на преценка и излагане на съответни съображения в тази насока. Обхватът на произнасянето на въззивния съд в обжалваното въззивно решение по подадената пред него жалба в обема на правомощията му по чл. 269 ГПК относно релевираните доводи за неправилност на решението по допускане на делбата и определените части на съделителите обосновава извод за наличие на горното основание за допускане на касационно обжалване, с оглед произнасяне по въпроса за осъществяване на въззивния контрол по подадената жалба.
При наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК не е необходимо произнасяне по останалите, релевирани от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Доколкото в поставения въпрос за предпоставките на оригинерното придобиване на правото на собственост се съдържат оплаквания срещу направения извод за основателност на насрещния установителен иск за собственост, което не представлява правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, същите подлежат на обсъждане при разглеждане на касационната жалба по същество. Същото е относимо и по въпроса за правата на съсобствениците на възстановения по ЗСПЗЗ земеделски имот с оглед издадения констативен нотариален акт от 1998 год., в който не са посочени изрично дяловете им, обусловило направения от въззивния съд извод за определения им размер.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 36 от 18.05.2018 год. по гр. д. № 67/2018 год. на Разградския окръжен съд.
Указва на касаторите А. Е. /А. О. Е./, В. К. и С. К., всички чрез пълномощника им адв. В. К. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар