О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 15.12. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №760 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Ж. П. П. от [населено място], срещу определение от 10.09.2012г. по ч.гр.д.№225/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.05.2012г. по гр.д.№249/2000г. на Сливенски окръжен съд за прекратяване на производството за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, поради оттегляне на молбата от Ж. П. П..
Ответниците по частната жалба не вземат становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение относно индивидуализацията по планоснимачен номер на процесния имот, поради оттегляне на молбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, в посоченото от касатора решение №141 от 04.04.2001г. по гр.д.№415/2000г. на ВКС, 5-членен състав /с което е оставена без уважение молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД на основание чл.231, б.”г” ГПК-отм./ и с обжалваното определение не са решени еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, за да се приеме за доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, т.е. не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.09.2012г. по ч.гр.д.№225/2012г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: