Определение №826 от 24.10.2011 по ч.пр. дело №229/229 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 826

С., 24.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 229/2010 година

Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Т. Т. от [населено място] срещу определение от 13.12.2009г. по ч.гр.д.№ 602/2009г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2839 от 27.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 432/2009 г. на Казанлъшкия районен съд. С последното са обезсилени издадените в полза на настоящия жалбоподател заповед за незабавно изпълнение № 225/18.03.2009 г. и изпълнителен лист за парично задължение на С. С. М. за сумата 2 000 лв. по запис на заповед от 13.01.2009 г.
Частният жалбоподател навежда доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния закон и иска да се отмени като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп на обжалвания съдебен акт до касация жалбоподателят сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложими ли са правните последици на чл.415, ал.2 ГПК в хипотезата, в която предявения от кредитора иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането му е бил оттеглен ли или е направен отказ от него поради постигане на извънсъдебна спогодба с длъжника по заповедта за изпълнение.
Ответницата по частната жалба С. С. М. не е изразила становище по допустимостта на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че като се е отказал от предявения по чл.422 ГПК иск, приложение намират последиците на чл.415, ал.2 ГПК, тъй като с прекратяването на производството по делото следва да се счита, че искът не е бил предявен.
Настоящият състав на ВКС на РБ намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд намира, че целта на заповедното производство е да се установи дали претендираното вземане е безспорно и поради това тя се счита за постигната, когато длъжникът не оспори съществуването му и неговата изискуемост. Ако обаче срещу издадената заповед за изпълнение бъде подадено възражение от длъжника, кредиторът не може да се ползва от облекчения ред за принудително изпълнение на заявеното вземане, а следва да установи с влязло в сила решение неговото съществуване – чл.422 ГПК. Щом по принадлежността на претендираното право не е формирана сила на пресъдено нещо било защото искът по чл.422 ГПК не е бил предявен или защото кредиторът то е оттеглил или се е отказал от търсената с него защита, всички правни действия в заповедното производство губят правно значение и издадените въз основа на соченото от заявителя основание заповед за изпълнение и изпълнителен лист се обезсилват. В разглеждания случай жалбоподателят би могъл да се снабди с нова заповед за изпълнение, но вече на различно от първоначалното заявеното основание, а именно въз основа на постигнатата извънсъдебна спогодба с издателя на записа на заповед, но не и на основание на правата по ценната книга.
Като се е съобразил с горното, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 13.12.2009г. по ч.гр.д.№ 602/2009г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 13.12.2009г. по ч.гр.д.№ 602/2009г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар