1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№853
Гр.София, 28.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1164 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Н. и И. Н. И., [населено място] срещу решение № 1292/13.07.2011г. по гр.д.№ 459/10г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 12.03.2010г. по гр.д.№ 03632/06г. на Софийския градски съд и са отхвърлени исковете на касаторите против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците болки и страдания от загубата на пострадалия при ПТП Н. Н. поради липсата на пряка и непосредствена последица между настъпването на смъртта и увреждането при катастрофата. За причина за смъртта е приет „пресен сърдечен инфаркт”, като не е доказано същият да е последица от счупването на бедрената кост.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторите не са формулирани правен въпрос, съобразно с критериите по т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени единствено оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото, като се изразява несъгласие с възприетото от въззивния съд заключение на медицинската експертиза. Евентуалната необоснованост на обжалваното решение не попада в приложното поле на допускането на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК с оглед функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на материалните и процесуални правни норми, а не на фактите и обстоятелствата по конкретния спор.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1292/13.07.2011г. по гр.д.№ 459/10г., постановено от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Н. и И. Н. И., [населено място], съд. Адрес: [улица], ет.3 – адв. К.Н., да заплатят на ЗАД [фирма], [населено място], [улица], ет.5, сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.