3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 920
С., 02,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 860 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ст. С. и С. Г. И. от С. против решение № 123/25.11.13 г. по гр.д. № 135/13 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение от 26.02.13 г. по гр.д. № 194/12 г. на Сливенски ОС, с което обявява за относително недействителен по отношение на Ю. и Еф Д. Б. АД-С., като кредитор, спрямо Н. Г. И., като авалист по ЗЗ от 5.02.2008 г., сключеният на 22.12.2008 г. с нот.акт 55/2008 г. на нот. Ел.Ш.-РС Сливен, договорът с който Н.И. е дарила процесния недвижим имот-апартамент в С., като сградата е в груб строеж-63% на племенницата си и трета ответница по делото В. Ст.С., като е отхвърлил иска по отношение на втората ответница С.И. за учреденото на нея право на ползване върху същия имот.
Ю. Б. АД-С. е подало отговори да не се допуска касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна. В отговора на Н.И. се моли касационната жалба да бъде уважена.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: Допустимо ли е в иск по чл.135 ЗЗД ответниците да се борят с възражение за недействителност на сделката по нот.акт?, Задължен ли е съдът да следи служебно за действителността на сделката в производство по П. иск?, От значение ли е действителността на сделката в производството по чл.135 ЗЗД или този факт е ирелевантен?, Има ли правно значение при иск по чл.135 ЗЗД цената на имота, предмет на атакуваната сделка, към момента на извършването й?, за които се твърди бланково основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК без да са изложени доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
С обжалваното решение е прието следното: На 5.02.2008 г. между банката-ищец и Н. 99 О. е сключен договор за банков кредит 945 000 лв. със срок за издължаване 5.02.2009 г. За неговото обезпечаване кредитополучателят се е задължил и със ЗЗ от 5.02.2008 г., предявен на плащане до 5.03.2009 г. На лицевата страна на ЗЗ е отбелязано, че ответницата Н.И. заедно с управителя и друг съдружник авалират това задължение. Атакуваното дарение е извършено от ответницата Н. И. след издаването на ЗЗ за посочената в него парична сума и извършеното от нея авалиране на този ЗЗ, с което е намалила имуществото си и е затруднила удовлетворяването на кредитора-ищец, което го уврежда. Тъй като ответницата Н.И. е авалирала ЗЗ, за които задължения са издадени 2 изп.листа и са образувани 2 изп.дела, следва, че тя е длъжник на ищеца-кредитор. Обаче, в това производство не могат да се правят възражения на длъжника във вр. с отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, поради което поддържаните от ответниците твърдения, че банката няма качеството на кредитор по отношение на отв. Н.И. могат да бъдат разглеждани само по иска по вземането. Освен това: 1. С протоколно определение от с.з. на 26.09.12 г. първоинстанционният съд не е допуснал за съвместно разглеждане искането на ответниците за установяване симулативност на процесната сделка, тъй като в това производство е недопустимо да се изясняват отношения във вр. с правото на собственост върху процесния имот. Въззивният съд не констатира нарушения, тъй като отменителният иск е средство за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на неговия длъжник и в предмета му не се включва установяване на действителните права на собственост върху процесния имот., 2. Тъй като се касае за обезпечаване изпълнение на парично вземане, без значение е стойността на имуществото-апартамента, предмет на атакуваната сделка по чл.135 ЗЗД, тъй като дори и тя да е по-висока, излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това имущество и при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на вземането си.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросът дали действителността на разпоредителната сделка може да бъде предмет на облигационния иск по чл.135 ЗЗД е релевантен, но касаторът не е обосновал посочения от него допълнителен селективен критерий по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
Отделно от това, възражението за симулативност на сделката не е направено в отговора на исковата молба, а в с.з. на 26.09.12 г. – л.324.
По последният въпрос в случая става дума за дарение. Интересът на лицето, което е получило престацията от длъжника, не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество без да е престирало насреща. Чл.135,ал.1,изр.1 ЗЗД е израз на древното римско правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба, трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което иска да реализира печалба.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 123/25.11.13 г. по гр.д. № 135/13 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: