О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94/16.02.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6524 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 339/ 22.07.2014 г. по гр. д. № 360/ 2014 г., с което Софийски окръжен съд, като е изменил решение по гр. д. № 1118/ 2011 г. на Ботевградски районен съд, отменяйки частично основното първоинстанционно решение № 287/ 30.11.2012 г. и потвърждавайки допълнителното решение № 314/ 21.12.2013 г:
· е признал за установено по отношение на кооперация „Т.” [населено място] и на Министерство на земеделието на Република България, че на основание земеделска реституция с решение № 8843/ 03.06.1994 г. на О. – Б. П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. са собствениците на реална част от поземлен имот № 000629 по КВС в землището на [населено място], индивидуализирана в скица по заключение на съдебно-техническата експертиза, към която решението препраща (лист 214 от делото на БРС) и
· по исковете на П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. срещу кооперация „Т.” [населено място] и Министерство на земеделието е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договор № 10/ 14.12.2010 г. поради противоречието му с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ в частта относно покупко-продажбата на процесния недвижим имот.
Решението се обжалва от ответника кооперация „Т.” с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси, допълнени и уточнени при спазване на изискванията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК в духа на конкретните касационни оплаквания:
1. Когато въззивната жалба не отговаря на изискването на чл. 269, ал. 1, т. 3 ГПК (не съдържа указание в какво се състои порочността на решението) и първоинстанционното решение е валидно и допустимо, допустимо ли е въззивният съд да разреши правния спор по начин, различен от обжалваното решение?
2. Когато решението на О. е издадено преди да влезе в сила чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 79/ 1996 г), за възможността и обема на възстановяване на правата върху земеделската земя има ли значение обстоятелството дали тя е била включена в стопанския двор на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали е била застроена към датата, на която е издадено решението на О.?
3. За валидното действие на договора по чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ има ли значение нотариалният акт, с който по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК (чл. 483, ал. 2 ГПК (отм) купувачът на сградите върху земеделската земя е признат за техен собственик и лицето, което се легитимира като собственик на тези сгради по придобивна давност, адресат ли е на чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ?
За допускането на въззивното решение до касационен контрол по първия въпрос касаторът извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на т. 1 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. По втория въпрос извежда допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, позовавайки се на приложени решения на ВКС. По втория и третия въпрос касаторът се позовава и на допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационните оплаквания са за постановяване на въззивното решение в нарушение на чл. 269 ГПК и в нарушение на материалния закон. Претендира разноски.
Ищците (сега ответници по касация) П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. твърдят, че въпросите не обуславят изводите на въззивния съд и считат, че решенията на ВКС, на които касаторът са позовава, решават различни въпроси. По същество намират решението за правилно. Претендират разноски.
Настоящият състав намира, че жалбата има допустим предмет. В. решение е по гражданско дело с цена на всеки от съединените искове над 5 000 лв. Правото на касационно обжалване е упражнено от единия от ответниците, необходим (факултативен) другар на Министерство на земеделието на Република България. Следователно касационната жалба е подадена от страна, която има интерес да иска отмяна на въззивното решение, с което исковете са уважени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. В. решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и не по трите въпроса, които касаторът поставя.
За да отмени частично основното първоинстанционно решение и да уважи исковете в защита на правото на собственост на първоначалния ищец (праводател на ответниците по касация) срещу касатора и Министерство на земеделието (негов необходим факултативен другар), въззивният съд е приел, че решението на О. за възстановяване на правото на собственост в стари (реални граници) в необходимата степен индивидуализира имота чрез посочване на номера по кадастралния план на селището от 1958 г, а оттук и на неговите граници, като е съобразил, че в приложимата редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ към 03.06.1994 г. – датата, на която е издадено решението на О., няма изискване обектът на реституция да бъде индивидуализиран чрез скица. Приел е, че реституционният (конститутивен) ефект на решението на О. е настъпил по отношение на реалната част от имота, чиято идентичност с процесния е установима чрез заключението на съдебнотехническата експертиза и уважавайки исковете частично, е препратил към скица от заключението на съдебно-техническата експертиза. В. съд е третирал като неоснователно възражението на касатора за материална незаконосъобразност на решението на О. поради противоречие с чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, защото към датата на неговото издаване чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ не е част от обективното право. Разпоредбата е приета със ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ 79/ 1996 г). Обосновайки извода с времевото действие на материалния закон (чл. 14 ЗНА), въззивният съд е намерил за излишно да обсъжда верността на твърденията, чрез които касаторът е обосновал това свое възражение, а именно дали процесният имот е разположен върху стопанския двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По другото възражение на касатора за материална незаконосъобразност на решението на О. поради противоречие с чл. 10б ЗСПЗЗ, въззивният съд не е приел застрояването на имота да е пречка за възстановяване на правото на собственост. Квалифицирал е постройките като малоценни по смисъла на чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Изводът е базирал на писмо от 04.07.2006 г, което отразява намерението на касатора да ги продаде като строителни материали и въпреки събраните по делото доказателства, от които се установява, че към 12.08.2008 г. (датата на съставяне на н. а. № 29/ 12.09.2008 г, с който касаторът по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК е признат за техен собственик на основание придобивна давност) те са описани като ремонтна работилница с площ от 212 кв. м. и сграда с друго стопанско предназначение на площ от 69 кв. м., намирали са се в стопанския двор на бившето ТКЗС и са строени и ползвани от него (гласните доказателства и тези чрез заключението на съдебнотехническата експертиза).
По тази група искове въззивният съд решава делото като инстанция по същество, изменяйки основното първоинстанционно решение и уважавайки исковете частично. Основното решение е било обжалвано от първоначалния ищец с бланкетна въззивна жалба. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете в защита на собствеността, защото е приел, че решението на О. е негодно да индивидуализира обекта на реституция. В. съд ги е уважил частично, като е приел, че решението на О. в необходимата степен индивидуализира този обект – чрез белег, установяващ границите на имота (номер на имота по кадастрален план).
С т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС бе извършеното нормативно тълкуване на чл. 269 ГПК. Прие се, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като оплакване в жалбата. Обективното ни право чрез императивни правни норми сочи видовете вещни права, изчерпателно изброява способите за тяхното придобиване и тези за тяхното погасяване, включително и какво имущество е обект на вещно право. Това е така, защото вещните права са абсолютни. Императивно е и правилото, че недвижимите вещи като един от обектите на вещно право се индивидуализират по граници. Правилото е приложено от въззивния съд при постановяване на различния резултат по тази група искове. Това изключва и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия въпрос. За правилното приложение на императивна правна норма въззивният съд е длъжен да следи и без изрично оплакване в жалбата.
Вторият въпрос, поставен от касатора, обуславя изводите на въззивния съд по исковете в защита на собствеността. По този въпрос има произнасяне в решение № 477/ 07.10.2009 г. по гр. д. № 4024/ 2009 г. на ВКС, І-во ГО, постановено по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК и обжалваното решение му противоречи. Обосновавайки липсата на обратно действие на разпоредбата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ съставът на ВКС е приел, че застрояването на имота рефлектира върху възможността и обема на възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, като се съобразява към датата на влизане на закона в сила. С въззивното решение преценката за застрояването на имота е към произволен имот – 2006 г. Налице са общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В. съд е приел, че собственикът на сградите по придобивна давност е адресат на разпоредбата на чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ, но не и касаторът, защото доказателствената сила на к. н. а. № 29/ 12.09.2008 г. е опровергана. Това са съображенията, при които въззивният съд е приел за основателни исковете за прогласяване на частичната нищожност на договора за покупко-продажба от 14.12.2010 г. поради противоречието с чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ. Следователно третият въпрос, поставен от касатора, обуславя тези изводи на въззивния съд, по него липсва съдебна практика и разпоредбата на чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ се нуждае от тълкуване с оглед изясняване на нейното съдържание. Налице са общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос и за тази част от обжалваното решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 339/ 22.07.2014 г. по гр. д. № 360/ 2014 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за сумата 321. 02 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване при представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
За откритото съдебно заседание като касатор да се призове и Министерството на земеделието на Република България, необходим другар на обжалвалата кооперация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: